-Къде е тя?!-извика Джошуа -Защо не ми я доведохте ?!
Личеше си , че е бесен.Рядко му се случвше , но винаги смразяваше служещтите му.
-Н...ни...ни...ние не очаквахме , ч...че ще знае за сил...силата си!-едрият лейтенант трепереше пред своя господар , надявайки се на спасение за живота си.-Тя е смела,храбра и умна , но едно качество ще я провали-добротата й.Агентите разбраха всичко за нея .Ще я хванем , сър.Моля ви за втори шанс.
-Последен!Но ако се провалиш , ще си направя чаша от теб , ясно ли е !А другите деца ги искам мъртви!До един.
Лейтенанта се поклони,подобаващо и излетя през желязната порта на подземието.
Джошуа мразеше лебедите.През всички тези години бе преживял достатъчно заради тях.Бе изгубил дъщеря си .Време беше за отмъщение.Изправи се от мекия стол и се отправи към езерото.Езерото беше мало блато,намиращо се в подземието на къщата му.Мразеше и новото си име.Джошуа.Колко нетипично за него.Беше сменял хиляди имена , но това бе най...нетипичното . но въпреки това , когато беше сам той си припомняше кой е!Родвар!Още го беше яд , че момичето беше точно пред носа му!Да я беше убил още в Лисабон!
Влезе в малкото помещение и погледна към лебеда плуващ вътре.
Нощта изгря.Одета се събуди.Перата й се смениха с кожа й тя отново се превърна в човек.
-Дъщеритети са още живи , но не бързай да ликуваш.Това няма да продължи дълго.
Одета заплака.Дъщерите й , Роуз и Кейтлин,преживяваха всичко това -сами.И на всичкото отгоре , знаеха за леля си , но още неосъзнаваха , че леля им не беше леля , а майка.Майка им , Одета . Тя ги чакаше .Чакаше победата.
ESTÁS LEYENDO
Омаяна
Misterio / SuspensoКейтлин живее при баба си , когато разбира , че пра леля й е завещала имение с огромна тайна.Впускайки се в това приключение тя разбира , че никой не е такъв какъвто изглежда.А дали тя е Кейтлин , която всички познават?
