Е, вече е 13 и остават сано 2 дена. Посветих цялата ди седмица в репетиций и дано се справя. Толкова съм уморена, мисля да изляза на разходка. Облякох си къси панталонки, тениска на която пише ,,belive" и белите ми найкове. Отпаравих се към парка и седнах на една пейка,четйки книга. Тогава някой скочи зад мен. Очите му ми бяба толкова познати. Да това беше Хари.
-Хей, Мелиса пак се срещаме.
- Хей, Хариии. Как ск.
-Чудесно. Виждан,че четеш нещо.
-Да чета ,,The fault in our stars,, не си ли я чел.
-Не, не обичам да чега особено.
-Ахам...
-Е виждам ,че скучаеш, аз също. Да отидем някъде ?- каза той несигурно.
-Амиии, защо не -отговорих аз, а сърцето ми биеше силно.
***
С Хари бяхме на кино и се прибрах към 19.00часа бях уморена и веднажа ли легнах. Отново заспах с мисълта за него.
***
Станах рано от сутрешното слънце, измих се облякох се и реших да порепетирам за утре. Когато започнах да пея усетих ужасното чуство. Гърлото толкова ме болеше,че звучаках като гарга. Оо,не какво ще правя. Утрее е денят.
Цял ден не спрях да пия какви ли не хапчета. Испих може би 2 литра чай, дано утре съм по-добре...
Е, какво мислите ? Ще успее ли да отиде на кастинга. За следващата глава ви обещавам развитие и изненади :)
