THEY

Пролог || Вие сериозно ли? |

► Гледна точка на Бриана ◄

Дърпах тежкият куфар към колата на майка ми.Търках очи сънено и се прозявах.Отново се върнах в къщата огреждайки за кашони, найлонови чантички или някоя много важна семейна вещ.Честно казано тази къща нямаше да ми липсва, ако ме питате никога няма да дойда отново тук.Защо ли?Защото почти всяка вечер цялата къща се оглушаваше от писъците от удоволствие на мама.Всяка шибана вечер водеше някое малко копеле и правеха секс до сутринта.

- Бри? - чух гласа на мама

- Да, мамо? - погледнах я объркано

- Ще заключиш ли? - попита ме.Значи аз ще заключа вратата на шибаната къща.Пъхнах ключа в ключалката и заключих, след това просто хвърлих ключовете някъде из моравата, при което засякох погледа на майка ми, тя се смееше.Качих се в колата и потеглихме към новата ми къща, при новито ми семейство, при "брат ми".Какво ли е да имаш брат?Дано да е мил или поне да не се държи като кретен.

- След колко време ще пристигнем там? - попитах

- След около 10 минути. - каза тя

Пристигнахме.Къщата беше меко казано огромна.Мама каза, че стаята ми е готова, само трябва да подредя вещите и дрехите си.Пред къщата седяха мъж и момче на мойте години или с една година по-голямо.Мъжът помята, а майка ми му отговори с въъздушна целувка.Ъгх.

- Ричърд! - пергърна го майка ми - Здравей Джак! - разроши косата му при, което той се засмя оглушително.

- Здревей Бри! - позрави ме Ричърд

- Здравей Ричард! - поздравих го също

- Запознайте се! - усмихна се мама

- Аз съм Бриана, на 18! - казах

- Аз съм Джак, на 19! - каза той след това ми обърна гръб и се запъти към задният двор.Явно не беше много въодушевен от пристигането ни, като цяло от преместването ни.

►След няколко часа◄

Време за вечеря.Изтичах по стълбите и слязох на първият етаж, където заварих мама и Ричърд да пренасят храната в задният двор.Взех купа пълна със салата и я сложих на маса.

- Време е за вечеря, Джак! - извика Ричърд.Джак слезе и седна веднага на масата.Седнах до него, защото мама и "баща ми" бяха седнали един до друг, а единственото свободно място беше до Джак.

- Кой ще каже молитвата?Джак? - каза мама

- Благодаря ти Боже, че си ни възнаградил с тази вечеря. - каза на бързо той и си сипа сок.Баща му не остана много доволен.

- Трябва да поговорим с вас! - каза Ричърд - Бри нали знаеш, че Джак скоро заминава на турне. - поклатих отрицателно глава - Явно не!Ти трябва да отидеш с него, защото къщата ще се подготвя за свадбата от специалисти и ние няма да живеем в нея три месеца.С майка ти ще пътуваме до Малдивите. - усмихна се той.Очите на Джак, както и мойте се разшириха.

- Вие сериозно ли? - казахме двама в един глас.

Е хора това е новата ми история.Надявам се пролога да ви е харесал нищо, че е кратък.Ще пускам глави всеки петък.Изрезете мнението си като коментар!! ☺☺☺