THEY

Шеста глава || Отново ||

Коремът ми къркореше.Наистина бях много гладна.Отворих очите си и забелязах, че Камерън се опитваше да събуди Хейс.

- Хора гладни ли сте? - попитах.Всичко казаха по едно "Да" и се облегнаха на леглата. - Какво ще направим? - попитах

- Ще се нагласим и ще прибягаме до магазинчето да си вземем храна и после пак ще се шегуваме с Джак Дж., Джак Г. и Матю. - каза Махо

- Добра идея! - казах.Момчетата ни дадоха по едно горнище с качулка и излязохме от стаята. - По стълбите! - посочих.15 етажа надолу не бяха никак малко.За около 7 минути вече бяхме долу.Бързо притичахме до магазина и взехме много, много храна.Прибрахме се пак в стаята, когато видяхме Джаковците и Мат седящи и гледайки ни сериозно.Потреперих, нещо щеше да се случи.

- Момчета и Махогани ще излезете ли! - попита Джонсън, всички излязоха като послушно стадо овце.

- Какво? - попитах, отхапвайки от сандвича си.Той взе сандвича ми и го захвърли някъде из стаята.

- В тази глава има ли мозък?Ти луда ли си?Поне да ми беше казала, че искаш да останеш с Мат насаме, не да се криеш.

- Всичко ли трябва да ти казвам?Почти на 18 съм! - казах

- Да аз съм ти брат и трябва да ми казваш всичко!Защо бягаше от мен?Само с теб ли трябва да се занимавам по дяволите?Ужасна си!За какво те взех тук изобщо?За какво изобщо майка ти се ожени за татко?Всичко проваляш!Ти си най-голямата тъпачка на света.Не си ми сестра всъщност, никаква не си.Наказана си!Обаждам се на татко и майка ти и те ще решат къде да останеш докато се върнат. - изкрещя той

- Нали не съм ти сестра, нали не съм ти никаква!Нямаш право да ме наказваш шибан кучи син! - изкрещях.Усетих тежката му ръка върху лицето си.Той да не би да ме удари?Очите ми се напълниха със сълзи. - Мразя те! - изкрещях отново и излязох.Бързо минах покрай другите, държейки бузата си.Отидох в стаята ни с Махо, потърсих в куфара си книгата, която четях и извадих малко метално острие.Влязох в банята и заключих.Спуснах се по стената и заплаках.Наистина на кого съм му нужна?Мама си има ново семейство!Доближих острието до кожата си и направих малък разрез, след това още един и още един.С всеки нова разрез се разплаквах още повече.Потреперих след, което усетих как загубвам съзнание.

Гледна точка на Джак Дж.

- Джак? - каза Мат - Какво за бога й направи? - попита той.Беше ядосан до краен предел.

- Къде отиде тя? - попитах, игнорирайки Мат.

- Отиде към нашата стая! - каза Махо.Тръгнах на там, не бях приключил с конското.Вратата беше отворена.Почуках на вратата на тоалетните, никои не отговори.Почуках пак, никои.

- Дайте ми фиба! - каза Камерън.Дадоха му фиба и той направи нещо.Вратата се отвори и пред нас се озова Бри полу-дишаща.Камерън веднага я взе на ръце и я постави на мекия килим.Хвана някаква тениска и спря кръвотечението.Махна тениската и заля ръката й с вода. - Линейка, повикайте линейка! - пулсът и намаляваше и намаляваше.Уплашени всички се бюяха скупчили над тялото на момичето, опитвайки да прикрият сълзите в очите си, но те не спираха и се сипеха ооот очоите ни.