Криеница - Блогът на Клечката

CHAPTER 1

SPOILERS:

''Съседът не е виновен.

Хазяинът не е виновен.

Просто така се случват нещата, длъжен съм да търкам помия, докато дишам и мисля. Докато ми държат краката и гърбът не ме заболи. Длъжен съм да сменям вонливи памерси и да гледам от сутрин до вечер изкривено, злобно, старческо лице... В замяна ще получавам удари с бастун през ръцете.

Спомените му нахлуха отново, оставиха го превит на две, озверял от собствената си низост и апатия.
Накрая просто бентът се скъса и емоциите му се изляха навън. Обу някакви джапанки преди да напусне апартамента и да се насочи към стълбището. Беше пределно наясно, че съседът над него имаше проблем и този проблем не търпеше отлагане.

Трябваше да почука деликатно, но вместо това стовари целия си юмрук на вратата и звукът рикошира между стените на тихия коридор. Изпитваше такъв яд и раздразнение, че му бе трудно да бъде културен и възпитан.

След минута вратата се отвори и на прага го посрещна същия тип, който бе видял и през първия си ден в блока. Разноцветните очи го фиксираха с нещо подобно на нетърпение. Устата му бе извита надолу, а на лявата буза имаше дълга кървава резка. Носеше сиви панталони, навити нагоре и Борис съвсем неадекватно си помисли, че и двамата досега са бърсали пода.

Само за миг обаче.

Ръкавите на бялата риза – навити също, а ръцете до лактите му бяха червени. Държеше сатър с къса дръжка и масивно острие, от което капеше гъста червена кръв, подобна на желе.

Казват, че хората реагират адекватно, инстинктивно, напълно логично... Логичното бе Борис да побегне веднага, но вместо това остана вкопан по средата на коридора с разширени, невярващи очи.''

...***...

''Квартирата бе малка, а когато Орсов влезе, дори се смали още повече. Въздухът се нагъна като намачкана салфетка и Тишо почувства – пожела (!) – да се махне веднага, да напусне мястото, колкото се може по-бързо. Беше го виждал само един път за съвсем кратко и то когато между тях имаше пет метра разстояние и трима бодигарди, които стояха в кръг около важния бос, а Тишо бе зает да води кратък разговор с асистента му най-вероятно. Можеше ли един мафиот да има асистент или секретар, не знаеше, но онзи бе толкова представителен колкото наемника, който в последствие му бе изпратил господина.

Кирил

Орсов.

Благодетел, бизнесмен, с тесни връзки в правителството, притежаващ (колко?) две или три луксозни имения. В Триадица тук, още едно на Черноморието около Слънчев бряг и друго в Гърция. Поне за толкова знаеше Тишо, а възможно бе клюката да не се позоваваше на официални източници. Беше виждал снимката му къде ли не и може би щеше да вижда само снимков материал, ако не бе започнал работа в Хел Център Мол в магазин за пури, цигари и алкохол. Нищо особено. Обикновена работа, за която му плащаха добри пари, с които да обезпечи донякъде съществуването си в София, школата и да облекчи брат си.

Всичко вървеше страхотно. Просто, просто чудесно, докато в един слънчев ден не пристигна асистента на господин Кирил Орсов с предложение, което го накара първо да се засмее невярващо.

– Бележка?! Касова бележка...? – повтори Тишо, впивайки широко отворени очи в асистента.''

...***...

''Толя вдигна ръка и му изгърмя толкова силна песница, че главата му се отметна назад, а звукът изкънтя между четирите стени на мизерната, воняща спалня. И да беше само това. Коридорът навън внезапно се разтресе от писък, който го накара да изпсува, да хване пигмея за раменете и насила да го извлече навън. Съседите от другите апартаменти на блока бяха наскачали като ядосани мравки. Едни си показваха главите от полуотворените врати на апартаментите, двама притичаха покрай него по халати... Преди няколко месеца бе изгледал поредния сезон на "Живите мъртви" по HBO и сега неуместно или не съвсем в ума му се промъкна сцена от зомби апокалипсиса... Ей сега из зад ъгъла на етажа щеше да изскочи бясно оглозгано зомби и щеше да ги нападне... Но вместо това се открои силуета на двойка – жена, която се подпираше на мъжа си. Коленете ѝ се подгъваха и той по-скоро я влачеше, отколкото да ѝ помагаше да ходи. Единият ѝ розов чехъл го нямаше, а другият бе завъртян накриво. По стъпалото на голия ѝ крак бе залепнало нещо черно като катран. Движеха се бавно, а той се опитваше да й говори нещо. И двамата бяха по пижами.

– КАКВО СТАВА, МАМКА МУ??? – изкрещя Толя. Държеше съседа си с рамо, който продължаваше да трепери. Беше му дошло до гуша. Все едно целия свят се бе побъркал тази сутрин.''

...***...

Събудих ли интереса ти? Ах, колко съм гадна! Но пък ти предлагам да последваш този линк и да разбереш какво всъщност се случва ---> https://klechka.com/kniga-krienica-chapter-1/

НАЙ-ГОТИНАТА НОВЕЛА В KLECHKA.COM! ОЦЕНЕНА ЛАСКАВО ОТ ДВАМА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ, ИЗДАВАЩИ В МОМЕНТА!