Наивно вярвах, че е рай
Светът от пламъците жив е
От щастие горял безкрай
И тъмнината само миф е
Ала влюбих се и попаднах в таз килия...
1.
Килия с четири стени
Две сиви, други черни са от мъки
Та обичта, дето ме тъй разби
С окови върза и нозе, и ръки
На път съм. Прав си. Да крещя
И кърви подобно на реки се стичат
На път съм. Прав си. Да рева
А дробовете гнили се събличат
Защо оставяш ме да мра?
Продупчен в гнойната ми плът
Сляпо любейки да спра?
спомени потънаха да спят
2.
Мълчешком идваш кат светиня
Довежда те вятърът студен
И ти ли тука, в таз килия?
Очите си да прободем
Връхлиташ жалко и страхливо
Връхлиташ върху голия ми труп
А телата ни се сливат—апатия сънлива
Без трепет, чувства, обич, смут...
3.
И тлеят се грозните тела
Чезнат бавно, от самотата се разсипват
От двамата не остана и следа
И безконечните стонове притихват
4.
Две пеперуди, разперили крила
Чрез прозорчето ранени литват
Това сме ний, нашите сърца
Тез пеперуди осъзнават, че обикват
Обикват една друга и във такт
В любовен ритъм заедно хвърчат
Уж са неми, малки, еднодневки
Ама си споделят, не мълчат...
