Тихомълком се прокрадна в стаята
Настани се мирно ти.
Стояхме в тишина,
и обикнах те за това,
че успокои ме без слова.
Стоя и мълча.
Взирахме се в безкрая.
А уж бяхме в обикновена стая.
Както се появи така и изчезна.
Станах бях готова да изляза, на вратата появи се ти.
"Здравей, любов, късно ли е да се върна?"
