Комфузни ситуации ама не баш

7 Част

Първата ми среща...

Нз ама от сега можете да предположите че не мина добре.

Аз не се смятам за кой знае колко добър човек. Но съм през повечето време миличка и срамежлива.

И така ноща преди срещата си писахме. И той прие да се видим. Така де преди също го бях канила да се видим ама ми отказа. Така де онази вечер прие и бях на 7 небе. Бяхме в добри отношения и даже си мислих че ме харесва. Защото нали знаете. Пишем си често, отговаря ми на сторита абе да.
На другия ден специално си бях боядисала косата с боя която се маха с няколко отмивания,в долната част на косата. И като се видяхме бях радостна и притеснена в същото време. Ходих ме и играхме на игрите в мола. После излязохме и не си казвахме нищо. Стана неловко. И той постоянно си пишеше с някой и от време на време ми казваше по нещо като "харесва ми косата ти"
И да. Седнахме на една пейка и същото. След извесно време си извика приятел и се правеше че са се видели случайно. И след още малко той "говореше с майка си* и каза че трябва да си ходи. Ама разберете не съм тъпа това си беше намек. И така си тръгнах. Разревах се от яд и с една фр говорихме за това. И повече не ми писа. Аз се пробвах да завържа някакъв разговор но той все ме отрязваше и се отказъх. Накрая разбрах от една обща фр че си харесва друга. И да това е. 
                       

                        Чао,чао!