Haikyuu-BokuAka💞

5. Chapter-Обаждането

Bokuto: Най-накрая дойде Понеделника. Станах и отидох до банята за да си измия очите и зъбите. След това отидох да си оправя учебниците за училище. Днес ще имаме много часове по Математика, а на мен този предмет не ми е един от най-любимите. Много мразех Понеделниците, защото има цели 5 дни преди Събота и Неделя, а тогава мога да имам повече време с Акаши. След като излязох от нас си взех кутията за обяд от масата и излязох от вкъщи, извадих си колелото и тръгнах към училище. Отвънка времето беше почти тъмно, но нощните лампи светеха по тъмните улички. Беше доста спокойно и тихо. Сутрин винаги имах време да се замислям за мечтите ми, приятелите, отбора ми и любовта на живота ми. Когато пресякох пешеходната пътека си оставих колелото долу пред училището както винаги и се качих горе. Беше ми малко студено. Искаше ми се поне за 5-6 минути да имах топлина. Искам топлината на Акаши. Толкова е внимателен, гальовен и топлината го обгръща нежно около тялото му...Докото се замечтах гледайки пред прозореца звънеца неусетно би и часавете ни започваха. Когато часовете ни минаваха имах чувството че времето спираше, а аз ставах все по нетърпелив. В голямото междучасие телефона ми звънеше. Това беше Куро. Вдигнах му понеже реших че е искал да се чуем, но ме покани вечерта да дойда с Акаши в къщата му, защото ще правят рожден ден на Кенма. Естествено аз приех! Няма как да пропусна рождения ден на някой от моите приятели, но като се замислих за момент, съвсем бях забравил! Трябва след тренировките да отидем с Акаши да му купим общ подарък. След обаждането на Куро си взех кутията и влязох долу, за да седна на някоя пейка и да ям, и забелязах, че Акаши стои седнал и ме чакал да изляза. Ето за това обичам Акаши, защото ме обича, както и аз него разбира се!

Akaashi: Попринцип в голямото междучасие си ядох обяда с някои от момчетата в класа ми и обядвахме в стаята ни и винаги през прозореца гледах как ядеше с 2-3 момчета от нашият отбор, защото те бяха от паралелката на Бокуто. Винаги исках да отида поне 1 да обядвам с него, но понеже се старая доста за образованието ми и всички класни ръководители ме искат за проекти, презентации, сесии и т.н., но този път си казах "Майната му!" и излязох да изчакам Бокуто, защото знам, че винаги сяда тук да хапва. Бокуто ме видя и с широка усмивка дойде при мен. Когато той си отваряше кутията за обяда ме пита:

-Ти получи ли поканата от Куро за рождения ден на Кенма? Беше ми звъннал по телефона междучасието.
-Да получих го. Трябва след тренировките да отидем да купим подарък за Кенма. Все пак нямаме кой знае колко време, а и днеска сме Вторник, а рождения му ден е в Събота.
-И аз си помислих същото!