Mafia boss

✨6 част ✨

Усетих да влиза легна на леглото до мен след няма и две минути телефона му звънна.
Изпуфтя и го вдигна
—Ало какво има Jimin ти да не си навън че ми звъниш защо не си казал като си излязъл до сега бяхме на клуб
—После ще ти обяснявам разбрах че са откраднали една наша стока с наркотици...
—МОЛЯ КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ КОЙ Е БЕ КОЙ онзи дето онзи ден ми се молеше да го чакам да ми върне парите ли ей значи иди ми да строша нещо казвам ти и да отида и жив да не го оставя.
—Той е палете колата и вземете оръжия и ме вземете от пряката улица до нас знаеш я.
—Ок до 5 мин идваме
Слушай ме добре няма да мърдаш от стаята разбра ли ме.
Просто му кимнах исках просто да съм сама.
Той излезе като ме заключи.
Бях вече сама в къщата усещах че няма никой освен,охраната най вероятно, та тя беше навсякъде.
По едно време усетих звуци от пистолети уплаших се и се свих.
Усетих някой да блъска по вратата боже кой е по дяволите.
Секунди преди да осъзная какво се случва вратата се разби и от там се показа едър мъж каращ ме да треперя цялата.
—О я виж ти Кук какво си има тук
—Не ме наранявай моля те...
—Млъкни кучко приближи се и ме сграбчи блъскайки ме върху спалнята .
Започна да целува врата ми свали блузата ми крещях и хлипах от страх виках за помощ дърпах се а той заби юмрук в бузата ми силно от което стиснах зъби от болка.
—Пусни я копеле – изведнъж се показа Jungkook
—Хах сякъш ти пука за нея
—Тя е моя не твоя ясно ли ти е
Издърпа го и го хвана за яката ,той да не би току що да ме спаси.
Гледах как се биеха до кръв Jungkook успя да го разкара.Усетих вратата да се отваря .
—Направили ти нещо –приближи се до мен.
—Н-Не..., какво те интересува ти би направил същото...
Той ме прегърна за секунда не можех да повярвам.
—Успокой се —казах и докато я прегръщах сърцето и биеше прекалено бързо от страх
—Не се страхувай всичко свърши
Тя е моя и няма право никой освен мен да я пипа
—Благодаря...– изрекох съвсем тихо и пресипнало
—Облечи се и слез в кухнята за вечеря
—Добре...
Облякох си блузата и слязох.
Jungkook слагаше рамен на масата аз седях права.
—Сядай
Рамена беше на масата хранихме се в пълна тишина.
Малко по късно се нахранихме и се качихме в стаята.
—Моля те пусни ме искам да си отида
—Оо ако си мислиш,че като съм казал няколко мили думи и съм те спасил и означава, че ще те пусна жестоко се лъжеш.
—Значи ще избягам...
—Само посмей –гласа рязко му се измени от спокоен стана дълбок дрезгав и заплашващ карайки тялото ми да изтръпне моментално...
—Научи се че няма да избягаш от тук
—Сигурен ли си –изрепчих му се
—О да напълно малката застана над мен притискайки ръцете ми към възглавницата.
Пулса на сърцето ми се ускори дишането ми също...
Доближи се към ухото ми и ми прошепна
—Моя си да ти е ясно няма право никой друг да те пипа пръста му погали устните ми и го свали по надолу от брадичката ми към гърдите ми напрегнах се цялата...

Хей хей съжалявам, че от много време не съм качвала но всеки който пише знае загубата на муза какво е и е доста неприятно та надявам се тази част да ви хареса🥰💗✨и весело посрещане на Новата Година ✨💗