Джимин е момче с отлично държание и отлични оценки. Всяко момиче, че дори момче си падаше по него, но той не обръщаше внимание. Беше като идол на цялото училище и макар да бе за последна година, щеше да остане легенда.
Един ден Джимин реши, че иска след училище да се занимава с изкуство или по - точно с музика, затова след часовете прибра учебниците си в раницата и тръгна към стаята по музика, за да говори с учителя си - господин Мин.
Когато стигна пред стаята почука, а малко след това вратата се отвори от преподавателя.
-Здравей Джимин, какво има? - попита господина, а Чим надникна вътре. Имаше час.
Когато учениците видяха, че Пак Джимин стои на вратата започнаха да викат.
-Извинете, не знаех, че сте в час. Може ли след като приключите да говорим? - попита Чим
-Разбира се. Има ли нещо друго? - попита учителя, а Чим поклати глава отрицателно.
Вратата се затвори като мъжа продължи с урока си, а Джимин отиде в парка до училище докато часовете на господин Мин свършат.
~~~
Беше 17:20. Последния час на преподавателя беше към края си. Чим стана от пейката, тръгвайки към училище.
Качи се по стълбите до четвъртия етаж и зачака пред стаята.
Няколко минути по - късно звънеца би и звука му прозвуча из цялото училище. Учениците излязоха извън стаите си, тръгвайки към изхода.
Когато господин Мин излезе, Джимин го поздрави.
-Здравей Джимин! За какво искаше да говорим? - попита учителя облягайки се на стената зад него.
-Ами, помислих си сериозно над това с какво искам да се занимавам след училище за в бъдеще и реших да бъде музика - каза Чим, а учителя погледна изненадано.
-Уха. Радвам се! - каза той с усмивка
-Исках да попитам, дали ще можем да провеждаме един вид консултации когато сте свободен и имате желание? За подобряване уменията ми - каза Джимин малко притеснено. Дали не искаше прекалено много.
-Разбира се. Свободен съм всеки ден след 18. На теб удобно ли ти е? - попита преподавателя, а Чим кимна в знак на съгласие.
-Добре, значи до 18 - каза учителя, а ученика се усмихна
~~~
VOUS LISEZ
𝘒𝘱𝘰𝘱 𝘴𝘮𝘶𝘵𝘴
FanfictionСтраст, любов и още нещо Книга писана от 12 годишно лапе, което нямаше работа Отворите ли тая шитня без да прочетете бележката в началото, не отговарям за нищо.