FUCK YOU

Годишнина... Или не.

Събудих се в 07:30. Някой ми звъни.
- Ало? Кой е...
- Лиз! Аз съм, Ник. Обаждам ти се, за да ти честитя годишнината ни! Вече излизаме от една цяла година! - понякога си мисля, че той е по-обсебен от връзката ни, отколкото съм аз. Нали знаете, винаги момичетата са обсебени. Но много го обичам. Въпреки че ме подлудява всеки месец. Обичам го.
- Супер! Честита годишнина, скъпи. Ей сега ще се облека, чакай ме пред нас. Ще те заведа на едно място, за да отпразнуваме.

Бях наела ресторант още в началото на седмицата. Това мисля, че е първият път, в който аз правя нещо мило. Дано му хареса...

***

Вече е 12:20. Обядът ни пристигна току-що и още е топъл.
- Лиз, знаеше ли, че тази година ще имаме бал? Не е имало ученически бал за 11-ти клас в нашето училище. Никога.
- Да, знам. Бека ми каза. Тя ще ходи с Том.
- Да, те са другата най-дълготрайна двойка в училище. Но мен не ме интересува дали ще получим наградата "Най-дълготрайна двойка на гимназия Санинг". Важно ми е кой е другата половинка.
- Ооо, толкова си мил. И мен не ме интересува дали ще получим наградата. - и двамата се усмихнахме.
- Въпреки че би било хубаво да спечелим... - аз спрях да се усмихвам. Когато видях как Ник гледа, разбрах че иска да спечели тази награда. Имаше една подобна случка преди няколко месеца. Скарахме се и не си говорихме цели 2 дена. Не искам да се повтори.
- Скъпи, ти сам каза, че не е толкова важно. Моля те - не се побърквай по тази глупост. Искам теб, а не някаква тъпа награда.
- Това не е глупост... Би било готино... - о, не. Вече е късно.
- Аз отказвам да участвам.
- Не може така!
- Може - и още как. Няма да си съсипвам връзката със сродната си душа само за някаква скапана награда.
- Добре... е, аз мисля, че вече е съсипана. Аз се прибирам.
- Какво? Защо?
- Нещата важни за мен не са важни за теб. Това не е пълноценна връзка. Съжалявам.
- Какво, по дяволите, говориш?!