Какъв ти е проблема?

29 3 0
                                    

И така, с Рос отидохме в мола. Аз си взех новия модел айфон. Ядохме. Той не е дразнещ, поне не колкото очаквах.
Всичко вървеше прекрасно, докато не видяхме, ил, Ник. Беше с някакво момче. Минахме покрай тях.

- Еха, Ник, намерил си си приятел! Моите поздравления! - саркастично изръкоплясках.

- Познаваме ли се?

- Еха, наистина си толкова тъп, за колкото те мислех. Хахах, горкото ти приятелче. Ако знаеше какъв боклук си. :/

- Лиз? Ти ли си? - загубенякът се сети.

- Все тая. Хайде Рос. - хванах го за ръка, а той се усмихна, сякаш имах някакви чувства към него.

- Какво направи току-що? - попита ме той след като се отдалечихме от онези.

- Хванах ти ръката, споко, пич, нищо не значи. Не се филмирай. Ще ходим ли в някой друг магазин или да си тръгваме?

- Зарежи.

- Какво?

- Не искам да ходя никъде с теб.

- Какъв ти е проблема?

- Използвачка си, също както разказват за теб, Елизабет.

- Оо, разказват за мен? Колко сладко. И се казвам Лиз.

- Не ме интересува как се казваш, не говори с мен.

- Awh, "мама каза да не говоря с непознати" не ти ли мина през ума преди да ме заговориш? - този Рос, или както е там, ме разсмиваше. - Хайде сега тичкай при нея и. Кажи й, че пращам поздрави. - изпратих въздушна целувка на поредния, който вербално убих. Хм, вече става навик.

- Нямаш право да говориш за мен или майка ми по този начин! - той ме хвана за мястото на ръката ми под лакътя, където бях татуирала пони, показващо среден пръст.

- Ехаа, нерваче, а? Не ме докосвай. И ще говоря за когото както си искам.

- Никога ли не спираш? - стисна ме по-силно и изпуснах чантата си.

- Махни се от мен, ще повикам охрана.

- На думи си силна, ама на действия? Не ми създавай проблеми. А и да се измъкнеш сега, знай, че още сме съседи и учим в един клас. - Рос пусна ръката ми, по която имах червени следи от пръстите му. Усмихна се и си тръгна.

"Еха, този човек наистина има проблеми. Ще потърся някоя кампания за хора с проблеми като него" - помислих си, вдигнах чантата си и покрих синините от онзи с черна, на места прозрачна жилетка, която поръчах онлайн вчера.

• Хей, хора, върнах се ;д не знам какво изобщо пиша, но гледах филм, който ме вдъхнови и да, дано не е съвсем пълна боза. мерси, че четете и извинете за едногодишното закъснение:*

Has llegado al final de las partes publicadas.

⏰ Última actualización: May 11, 2016 ⏰

¡Añade esta historia a tu biblioteca para recibir notificaciones sobre nuevas partes!

FUCK YOU Donde viven las historias. Descúbrelo ahora