Muzic Girl

1.

Моля, ако някой от вас има някаква идея за книгата, как да се развива и какво да се случва по нататък да коментира и може да му включа идеята. Ще чета всички коментари. Благодаря. Приятно четене.

Здравейте, казвам се Анастасия. На 17 съм. Живея в Ел Ел заедно с баба ми и дядо ми, в бедно семейство. Родителите ми починаха преди 5 години в катастрофа. В училище съм една от най-затворените момичета и винаги сядам на последния чин сама, нямам приятели, всички ми се подиграват за външният ми вид. Останаха 5 дни до завършването ми. Искам да отида да уча и живея в Лондон. Обичам да пея и знам че имам този талант, но ме е страх. Никой освен баба и дядо не вярват в мен, че може би един ден ще успея да осъществя тази моя меча. Много ми е жал, че ще ги оставя сами, те са ми цялата опора в момента, а когато се приместя да живея на друго място ще остана напълно сама, без познати и без хората които обичам.
На сутринта се събудих в 5:40 за училище. Влязох в банята и си направих нщата които си правих всяка сутрин, измих си зъбите и лицето, сложих си малко спирала, черен молив и един глац. Слязох до долу при баба и дядо, за да хапна една ябълка.
-Добро утро -казах аз и им се усмихнах широко.
-Добро утро съкровище -поздравиха ме баба и дядо на един глас както винаги.
-Днес ще се прибера малко по късно от обичайното, трабва да мина през библиотеката, за да намеря информация за домашната ми работа която трябва да предам утре. -казах им аз, за да не се притесняват когато се прибера по късно.
-Няма проблем миличка, само се пази -каза ми баба и ми се усмихна
Погледнах си часовника и беше станало 6:35 и трябваше да тръгвам за училище. Целунах и двамата, взех си чантата и излязох. Имах около 15 минути пеша до училище, часовете ми почваха в 7 часа така, че щях да стигна на време за часовете. Сложих си слушалките и си пуснах една от песните на Ed Sheeran. Беше ми еднин от любимите певци, исках някой ден да отида на някой негов концерт. Пътят до училище мина неусетно бързо и вече стоях пред вратите на училището като си поех дълбоко дъх.
-Нека подигравките започнат отново -казах си на ум.
Влязох през вратата, имах първи час икономика и тръгнах към стаята която се намираше на вторият етаж на училището. Влязох в стята и се настаних на моя чин и си извадих тетрадката в която пиша песните си, имах няколко готови песни, но никой освен баба и дядо не са ги виждали. Докато си мислех, някакъв нов текст за една песен за която имах идея през вратата вляза кифлата на моя клас. Най-известното момиче в училище, която обичаще много да ме закача и както винаги тази сутрин не остана без да ме пропусне. Дойде до мен.
-Охо, какво си имаме тук -засмя се тя злобно и ми взе тетратката с песните.
-Не моля те, върни ми я -умолявах я аз, но тя не ми обърна внимание.
-Защо, какво толкова има в тази тетрадка което не трябва да видя -попита ме тя, но аз не знех какво да и кажа за това млъкнах и не и казах нищо, но се опитах да издърпам тетратката от ръцете и.
-Не си познала, че ще ти я дам -каза тя и се отдалечи от мен, като отиде на мястото на госпожата, отвори тетрадката. Стана ми лошо, тя не трябвяше да вижда какво има там, всичките ми съученици се забавляваха и се смееха. Ния започна да чете пред всички от песните ми, аз изпаднах в паника и исках този момент да свърши колкото се може по бързо. Тя докато четеше всички продължаваха да се смеят, идваше ми да се скрия под чина от толкова много срам. Не издържах и се разпаках като побягнах на вън от стаята, но точно като излизам от вратата се блъснах в госпожата. Извиних и се и продължих разплаканa да бягам към тоалетните на училището