Малката книгочетачка

Part 2

- В днешно време икономическо сстояние на страната ни е много лошо, трябва да се предприемат някакви мерки, няма да издържим дълго така..- И това беше баща ми-  на всяко събиране с хора се захваща темата, която на мен ми е изключително скучна и брзинтересна. Тази вечер имах само един единствен интерес и едно желание- да гледам невероятния мъж срещу мен.

  Толкова много ми се искаше да го заговоря... в главата ми се въртяха най- различни възможни теи за разговор- " Хей, чу ли, чеч утре времето ще бъде ужасно" или "Какво мислиш за сегашния президент", или " Обичаш ли животни. аз например многог обичам кученца".... В последствие осъзнах, че от толкова многог време не съм общувала с реални хора, че съм забравила как се случват нещата..

- ... Кати, например, много обича да чете книги, нали?
 Сепнах се. Предполагам този въпрос беше за мен, но изобщо не знам за какво става въпрос. Всички погледи бяха вперени в мен, дишането ми се ускори, дланите ми се изпотиха... това е моят момент, сега мога да изпъкна
- Да, книгите за мен са като друг, алтернативен свят, в който всичко е разрешено. Когато отвориш една книга, потъваш в страниците , в думите, между редовете и всичките ти проблеми изчезват. Приемаш образа на главната героиня и..
- Да, някои хора обичаме да четем книги за политика и икономика, там трудно бихме загубили връзка с реалнистта- каза домакинята на вечерта и всички започнаха да се смеят.

Бях изключително засрамена.. станах от масата и се отравих по един от големите коридори, с надеждата, че ще намеря баня, в която да се скрия и да измия срама си.
 Повървях малко и срещу мен се показа една голяма красива врата с най- различни орнаменти. Знаех, че не ередно да влизам, но нещо в нея просто ме привлече. Натиснах дръжката на вратата и се скрих вътре. Когато вдигнах поглед, видях, че се намирам в една огромна библиотека, сякаш стаяа отвътре беше много по- голяма от цялата къща. Направих няколко крачки навътре, когато чух някакви гласове. Веднага изтичах зад една от лавиците и зачаках- гласоете се усилваха, приближаваха се към мен. С приближаването на стъпките, сърцет ми щеше да изскочи от гърдите ми. Докато пред мен не застанаха едно момиче и едно момче:

- Хензел, загубихме се в гората, татако ще ни се кара, не трябваше да тръгваме насам.
- Тихо, Гретел.....

Можете да си представите шокът, който се изписа на лицето ми, когато станах свидетел на този раговор.... нима това бяха Хензел и Грител?? Невъзможно! Погледах още малко случващото се около мен, докато не видях как двете деца влизат в една от книгите и в този момент ми стана ясно- това не е обикновена библиотека... но нямах повече време за размисли, тъй като някой идваше по коридора. Чух как някой натиска дръжката на вратата, трябваше да мисля бързо, нямаше изход, нито място, на което да се скрия. Единственият вариант беше... направо не ога да повярвам, че си го милсля, но трябваше да скоча в някоя книга. Не знам как ми дойде тази идея, но видях една отворена книга на бюрото срещу мен. Без повече да мисля- затичах се и скочив върху книгата точно когато въпросният някой влезе в стаята.