Малката книгочетачка

Part 1

- Дееейв! Дейв, къде си?- няма отговор... всичко е тъмно, нищо не виждам но.... какъв е този звук?!
BIP...BIP...BIP...BIP...BIP...BIP....BIP

И ето, че алармата ми ме извади от този кошмар, който сънувах ... Нямам никаква представа какво трябваше да означава или още по- малко знаем кой е този Дейв. Нали уж сънуваме само хора, който сме виждали?! Както и да е...... нека отбележим началото на моя 8 400,57057 ден в този скучноват и еднообразен живот... или за хората, които не добри в математиката или не им се занимава (включително и за мен самата), това 24- тата ми година, а вече имам чувството, че съм преживяла поне 80 години... Е, днес е рождения ми ден и..... МАМКА МУ.... Аз отново закъснявам за работа...

Е, да ви кажа честно,изобщо не си представях живота си по този начин. Надявах се, че на тази възраст вече ще съм завършила, ще съм си намерил хубав апартамент на последния етаж на някоя висока сграда с гледка към огромния трафик по улиците и вечно бързащите хора, обзаведен по мой вкус, с огромна библиотека, препълнена с книги и удобно бюро, на което да пиша своите. Телефонът ми постоянно да звъни и да ме канят на най- различни събития, за да давам автографи и да представям книгите си... но, уви, животът не играе по ничия свирка.

Вместо всичко това, което описах, сега работя в книжарничката на ъгъла, така и не завърших, тъй като нищо не ми стана интересно... и трябва постоянно да търпя критиките на шефката ми. А, да, за малко да забравя... на всичкото отгоре живея в едно таванско помещение, в една затънтена уличка, препълнено с мишки, от които всяка нощ сънувам кошмари... Какво да ви кажа... съдбата не беше милостива към мен..

Но пък това да работиш в книжарница си има и своите предимства- когато съм сама мога да се скрия между лавиците с книги, да си избера една и да се потопя в морето от думи, представяйки си всяко едно изречение, преструвайки се, че живея друг- вълнуващ и интересен живот.

Относно любовния ми живот.... ами, какво да ви кажа...сама съм от цяла вечност. Просто все още не съм намерила своя човек... или по- скоро го използвам като оправдание за това, че съм много претенциозна, в това отношение... Чакам да дойде разтърсващата любов, която да възпламени всичко в мен и да изпепели всички негативни мисли, които биха ми минали през главата.... но, разберете ме, кой не иска да изпита невероятното чувство, описано в книгите и кръстено с това благозвучно име- Любов.