- Стела. - промълви съвсем тихо и ме отдели от себе си. - Трябваше да ми кажеш. - устните му се свиха в права линия и направи крачка назад.
- И какво? - изплаках отново. - Какво ако ти бях казала? Какво щеше да се промени? Ти беше на 33, а аз на 15, Кевин! Можеш да си ми баща, по дяволите. Ако татко разбере някога, че това бебе, което ме накара да убия е било твое, няма да се поколебае да убие и двама ни! - креснах на предала на силите си.
- Щях да ти помогна! - отвърна със същия тон! - Не осъзнаваш ли, че си убила моето дете, без дори да знам за съществуването му? - тялото му се засили към мен и хвана грубо китките ми.
- Боли ме! - изхшенчих.
- Ще ми разкажеш всичко от самото начало, в противен случай наистина ще отида при баща ти и ще ми кажа всичко. - заплаши ме, а после ме пусна.
Хвърлих изплашен поглед към вратата? Ами ако татко ни беше чул?
- Няма го. - заяви с равен тон. - Обадиха му се от фирмата, а сега говори! - изкрещя последната дума и стисна ръцете си в юмруци.
- Не искам! - скрих лицето си в дланите си.
- Стела, не ме полудявай! - отново се засили към мен, но спря. - Как да ти вярвам, че наистина аз съм бил бащата? Може да е бил Рийд и да ме лъжеш. - повдигна вежди.
Затворих очи и пристъпих плахо назад, докато гърбът ми не се удари в стената и се спуснах по нея, свивайки се в ъгъла с прибрани към тялото ми крака. Не исках да се връщам в тези 3 години. Тя бяха истинско мъчение за мен и никога на никого нямаше да разкажа какво ми причиниха там.
- Стела, трябва да знам. - тялото му се озова пред мен и той заби колене, хващайки ръцете ми.
Затворих очи и започнах тихо да подсмърчам, извръщайки глава към стената.
- Помниш ли деня, в който ти писах да дойдеш вкъщи, а ти си тръгна от фирмата? - попитах тихо.
- Помня, това май беше последния път, в който те видях тогава. - отвърна спокойно.
- Когато си тръгна, слязох в кухнята, а Луиза тъкмо се прибираше от пазар. В една от чантите видях тест за бременност и изтръгнах. Цикълът ми закъсняваше с няколко дни, но изобщо не бях си помисляла, че може да съм бременна. - избърсах лицето си. - Отидох до аптеката, купих си тест и тръгнах към кафенето, където работеше Кейти. Направих си теста там, за да не разбере баща ми. - заля ме нов прилив на сълзи и свих глава в коленете си.
YOU ARE READING
My daddy's best friend 🔞
RandomТой беше на 36 години, най-красивият мъж, който някога бях виждала. Моята най-голяма слабост. Ерген, с милиони обожателки след себе си. И за мое щастие - най-добрият приятел на баща ми.. Няма прошка за греха да се влюбиш в мъж, който може да е твой...