Chapter 10.

1K 43 3
                                    

- Стела. - промълви съвсем тихо и ме отдели от себе си. - Трябваше да ми кажеш. - устните му се свиха в права линия и направи крачка назад.

- И какво? - изплаках отново. - Какво ако ти бях казала? Какво щеше да се промени? Ти беше на 33, а аз на 15, Кевин! Можеш да си ми баща, по дяволите. Ако татко разбере някога, че това бебе, което ме накара да убия е било твое, няма да се поколебае да убие и двама ни! - креснах на предала на силите си.

- Щях да ти помогна! - отвърна със същия тон! - Не осъзнаваш ли, че си убила моето дете, без дори да знам за съществуването му? - тялото му се засили към мен и хвана грубо китките ми.

- Боли ме! - изхшенчих.

- Ще ми разкажеш всичко от самото начало, в противен случай наистина ще отида при баща ти и ще ми кажа всичко. - заплаши ме, а после ме пусна.

Хвърлих изплашен поглед към вратата? Ами ако татко ни беше чул?

- Няма го. - заяви с равен тон. - Обадиха му се от фирмата, а сега говори! - изкрещя последната дума и стисна ръцете си в юмруци.

- Не искам! - скрих лицето си в дланите си.

- Стела, не ме полудявай! - отново се засили към мен, но спря. - Как да ти вярвам, че наистина аз съм бил бащата? Може да е бил Рийд и да ме лъжеш. - повдигна вежди.

Затворих очи и пристъпих плахо назад, докато гърбът ми не се удари в стената и се спуснах по нея, свивайки се в ъгъла с прибрани към тялото ми крака. Не исках да се връщам в тези 3 години. Тя бяха истинско мъчение за мен и никога на никого нямаше да разкажа какво ми причиниха там.

- Стела, трябва да знам. - тялото му се озова пред мен и той заби колене, хващайки ръцете ми.

Затворих очи и започнах тихо да подсмърчам, извръщайки глава към стената.

- Помниш ли деня, в който ти писах да дойдеш вкъщи, а ти си тръгна от фирмата? - попитах тихо.

- Помня, това май беше последния път, в който те видях тогава. - отвърна спокойно.

- Когато си тръгна, слязох в кухнята, а Луиза тъкмо се прибираше от пазар. В една от чантите видях тест за бременност и изтръгнах. Цикълът ми закъсняваше с няколко дни, но изобщо не бях си помисляла, че може да съм бременна. - избърсах лицето си. - Отидох до аптеката, купих си тест и тръгнах към кафенето, където работеше Кейти. Направих си теста там, за да не разбере баща ми. - заля ме нов прилив на сълзи и свих глава в коленете си.

My daddy's best friend 🔞Where stories live. Discover now