Queen of fire

3

Карах бързия си мотор по различните улици на Палермо. Трябваше по най-бързия начин да се скрия, защото всички ме преследваха. Усещах свистенето на гумите по асфалата, дори и в мозъка на костите си, а адреналинът, който ме заливаше, ми вдъхваше сила да карам все по-бързо и по-бързо. Наслаждавах се на гонките, но не ми бяха любимото занимание, ако аз трябва да бъда гонена. Вятърът, създаден от бързата скорост, с която се движех и разцепвах иначе безветрения въздух, се забиваше в тялото ми, но това ми вдъхвше само още повече енергия. Животът ми на бързи обороти винаги ме поставяше в различни ситуации, които да наливат адреналина, който обожавам, макар и в случая да пречи на умът ми да мисли с обичайната си скорост. Намалих и завих в една от калдъръмените улици. Не биваше да привличам внимание. Започнах да навлизам в по-старата част на града и в една по-тъмна улица паркирах мотора си и прибрах каската в отделението, което бе монтирано. От там продължих пеш, нататък.
Бях в гетото на града и няма да лъжа, че колкото и да е безстрашен човек, озове ли се тук може и да загуби това си качество, но не и аз. Чувайки лая на песовете и гневните реплики разменяни на улицата, тук се чувствах не застрашена от това, което ме гонеше. Тук беше най-голямата утайка на италианското общество и точно тук някъде се мъдреше цялата "хранителна" верига на най- доходоносния бизнес. Най-първи бяха купувачите, посегнали към усдоволствието, опропастили живота си. Втори бяха дребните дилъри. Най-често тийнейджъри, решили да съберат пари, незнаещи все още, че в това хляб няма, а само лъжи, които им пробутваха третият номер-тези, които се мислят за големи като купуват по половинка и за да удвоят или даже утроят стоката, съсипват качеството й с различни парацетамоли, натрошени на прах и добавени в нея, продадени от номер четири-нашите хора, които се грижат за снабдяването на града и имат пряк контакт с нашите по-приближени, които са под номер пет във веригата, която приключва с нас-фамилия Еспосито или иначе казано-номер шест в горе споменатата верига. Видяно така звучи лесно, но на терен е коренно различно.
Днес аз бях на терен и съсипах сделката, която баща ми искаше от толкова време. Добавих още един трън в очите на брат ми, който така или иначе мрази факта, че жена се занимава с подобни неща. Точно той е и един от най-големите поддръжници на мисълта, че една жена трябва само да си гледа децата и да остави мъжете да правят това, което се изисква от тях, а именно да хранят семейството си.
В забутаната улица, по която вървях погледа ми се спря на една дървена врата, която лесно щеше да поддаде. Както и очаквах, не ми трябваше много време да махна ръжясалия катинар от прогнилото дърво и да се шмугна в старата прашна сграда, която едва се държеше. Имаше отломки и доста части от тавана на сградата липсваха като това ми позволяваше да се насладя на гледката към звездите.
За да си припомня как се объркаха нещата, да измисля начин да ги поправя и да се приготвя за потока от упреци, който ми предстои първо трябва да мина през това как започна цялата история с гонката.

(Няколко часа по-рано)