Queen of fire

2

Всички си мислим, че знаем иториите, които от древни времена са предавани до ден днешен, но истината се губи измежду различните предания"от уста на уста".
Не е изключение и митът за Прометей.

Прометей бил титан, син на титана Япет и на океанидата Климена. В страшната борбата между рода на титаните и боговете, Прометей поддържал Зевс. Гърмовержецът мразел титаните, защото се боял да не му отнемат властта и въпреки, че Прометей бил на негова страна, той мразел и него. Намразил го даже още повече, когато титанът започнал да защитава смъртните, щом разбрал, че Зевс иска да ги унищожи.
Прометей обичал хората и ги научил на разни изкуства и занаяти, и им дал знания. Титанът откраднал и даже дал божествения огън от Олимп. Не го дал на всички, както се твърди, а избрал жена. Избрал я не случайно. Тя вървяла с гордо вдигната глава, сякаш целият свят бил в краката й, сякаш всеки се молил за нейната усмивка, сякаш всеки се молил тя само да го удостои с един бърз поглед. Реално тя била просто момиче, но начинът по който излъчвала гордост и увереност се харесали на Прометей. Тя била точното описание на думата "огън", на нещото, което той искал да дари на хората. Слязъл при нея и прехвърлил огъня от Олимп във вените й. Той я научил да го използва, а тя с лекота се справяла. Опитомявала го. Огъня не бил нейн господар, а нейн пленник. Прометей й заръчал да предаде знанието и на други хора, но огнената кръв, която тече в нея да сподели с мъж и да я предаде на бъдещото си дете.
Разгневен затова, че Прометей дал на хората божествения огън, гръмовержецът заповядал на Хефест да прикове Прометей на непристъпна скала в дива местност, на края на земята, в безлюдната Скитска пустиня. Хефест, който обичал приятеля си Прометей, против волята си, забил железен кол в могъщите му гърдите, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло в неразкъсваеми вериги. В тази работа му помагали зевсовите слуги Кратос (Власт) и Биа (Сила), които не знаели що е милост. Човеколюбивият Прометей увиснал на скалата, подложен на нескончаеми мъки – денем огромен орел разкъсвал черния му дроб, който всяка нощ израствал отново.
Мъките на титана не преставали, но гордият му дух оставал непреклонен и тогава извикал гневно: "Мъчи ме, колкото искаш, гърмовержецо Зевс, но ще дойде ден, когато ще се изпълни проклятието на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе злата орис. Само аз знам това! Безсилен си ти пред неизбежната съдба."

В днешно време обаче тази версия на мита не е сред най-популярните, но това не значи, че огнената кръв, дарът от Прометей, е загубена.