Г. Т. Н. Намджун
Най-накрая открих къде е . Беше в приятелчето си Юнги. Надявах се да излязат но явно е видяла хората ми. Бях паркирал не по далеко от къщата му. След около час и онзи кретен излезе от скапаната къща държейки дъщеричката ми в мръсните си ръце. Тази кучка.... Ще си плати за всичко. Той запали колата си. Аз веднага тръгнах след него. Извиках и хората си. Спрях ме ги в една малка уличка. Още преди да слезем от колите разбра ,че това съм аз. Извади пистолет излезе и заключи колата. Но не знаеше че тези номера при мен не минават.
Аз:Отново се срещаме приятелю.
Юнги:Повярвай ми и аз не изгарям от желание да виждам мутрата ти
Аз:Не с лошо Юнги... Май бързо забравяш.
Знам,че той няма да стреля за това не съм взел оръжие със себе си. Все пак му спасих задникът... Три пъти.
Аз:Спомняш ли си когато...
Той ме прекъсна
Юнги:Да мамка му спомням си.... Но повярвай ми Намджун ако искаш ме убий не мога да ти дам детето. Няма да ѝ го причиня.
Аз:Няма да ѝ го причиниш така ли? А не се ли замисляш как аз се чувствам Юнги? Детето ми ,което не съм виждал никога стои в онази скапана кола на метри от мен..... Осъзнаваш ли на какво съм готов а? Не ме карай да отида във скапаната ти къща и да изкарам онази кучка от там.
Юнги:Няма да ги докосваш разбра ли?
Аз:Иначе какво? Ще убиеш човекът който ти даде дом и който ти спаси живота ли? Осъзнаваш че не съм сам Юнги. Мисли трезво.
Усещах как почти се бе предал. Помислих че ще ми даде ключовете за колата но той вдигна пистолетът и го сложи на главата си.
Аз:Юнги какво правиш?
Юнги:Не мога Намджун ,не мога да ги предам.
Аз:Ти не ги предаваш... Не го прави пред дъщеря ми.... Недей.
Юнги ме гледаше в очите. Изхвърли пистолетът на земята.
Юнги:Мамка му.... Аз съм нищожество. Ти си виновен за това.
Аз:Знам,сега ми дай ключовете.
Той ми ги даде. Отидох до колата и я отворих. Дъщеря ми се сви в седалката. Беше уплашена.
Аз:Хей сладурче. Успокой се,няма да те нараня.
Стоях и я гледах. Беше прелестна. Със светли големи очи със сладичка усмивка и трапчинки .
