Чудотворната Калинка: Приключенията на Княгинята Ейдриън и Рицарят Маринет ПВ

Глава 1: Събиране в Траур

●
○
•

«Царство Хищно Молско»

»То е тъмно и пусто, почти не приканващо. Постройките на царството имат остри ъгли, образувани като кутии или триъгълници. Цветовата палитра е предимно черна и лилава, но зелено, розово и оранжево също присъстват и противопоставят с тъмната слава на царството. Това е плашещо място, но когато се вгледате по-отблизо, ще откриете, че не е лишено от любов.«

•
○
●

Маринет никога преди не беше пътувала толкова далеч. Разбира се, никога не е искала да излиза тук, особено с толкова много хора пред нея и по петите й. Местоназначението им не я развълнува особено. Честно казано, то доста я уплаши.

-"Уф...този поход никога не става по-лесен.", Аля, яхнала Триксс — нейната червена кобила — отляво на Маринет, се прозя.

-"Никога не си била в Хищно Молско.", отвърна припряно Маринет, смеейки се на приятелката си, -"Откъде ба знала?", тя направи пауза. -"А и ние дори не сме пътували толкова дълго." Аля изглеждаше също толкова уморена, колкото и Маринет, с тъмни кръгове под очите, криещи се под кафявите очила. Аля все още изглеждаше красива, както винаги. Очевидно обаждането в ранното време и един час пътуване с почти една четвърт от цялото им кралство нямаше действие. Тя носеше копринена черна рокля, стигаща до пръстите на краката й, която се събираше около кръста й и се размахваше диво от вятъра. Нейните ръкави бяха дълги, те стигаха до китките й, където висяха дълги парчета плат, стигащи до нейните колене. Подчертаваща лилаво бе обшито старателно, едва забележимо, но сияещо под сутрешното слънце. Маринет въздъхна с усмивка, -"Ако имаш нужда от почивка, можем да спрем напред."

Аля се изкикоти тихо и накрая погледна Маринет с усмивка. -"Повярвай ми, добре съм. Прекалено съм любопитна за това място, за да си почивам сега." Тя отново погледна напред, пое дълбоко дъх и се взираше с копнеж в далечината. -"Права си. Аз никога не съм била там. Във всичките си изследвания съм откривала само слухове, така че бях оставена да си представям." Лицето й стана мрачно, а веждите й се смръщиха в израз на загриженост. -"Наистина се надявам, че въображението ми е по-тъмно от действителността на Хищно Молско. Маринет трепна при това, гледайки изненадано най-добрата си приятелка. Аля забеляза и отново погледна по пътя си. -"Какво?", тя каза със смях, -"Не можеш да ми кажеш, че и ти не си чувала клюките. Знам, че моята работа е да търся тези неща, но съм сигурна, че е разпространено."