In love with my mother's best friends son

Глава 1

Лайла
Днес станах официално на 18 години и реших да се прибера в Испания при фамилията си. Живея от вече няколко години в Ню Йорк и си имам приятел, който е с 2 години по- голям от мен, но нещо взехме много да се караме.

Мама: Ставай, Лайла! Трябва да тръгваме!
Аз: Почти съм готова! Изчакай малко...
Мама: Нямаме време! Полетът е скоро!

Да бе, да скоро...поретът ще е след 3 часа, но те искат винаги да сме по-рано там, за да седиме на столовете 100 часа.

Аз: Добре, добре...

Бях си облякла едни панталони и новата ми бяла блуза на Calvin Klein, която бях завързала отдолу, за да не е толкова дълга. Реших да си обуя найковете. Имах лек грим понеже имахме бая път и щеше да се изтрие. Не ми се пътуваше 11 часа....

11 часа по-късно
Умирам. Толкова много път е това.
Сега сме на летището в Мадрид и чакаме дядо ми да ни вземе...

Аз: Да не ни е забравил?
Татко: Глупости.
Мама: Ще ходим днес на гости на Лин и Габриел.
Аз: Как така? Защо не ми казахте по-рано!
Мама: Защото си говореше с Крис. Всъщност какво стана?
Аз: Ами нищо. Скарахме се малко.
Мама: Ще се оправите.
Аз: Мхм...
Дядо: Mierda, creciste! (****, че си порастнала!)
Мама: Padre! (Татко!)
Дядо: Да, да...но тя вече не е малка така че..
Мама: И все пак.
Дядо: Ела да те прегърна.
Аз: Abuelo! (Дядо!)
Дядо: От кога не съм те виждал!
Аз: Минаха 4 години.
Дядо: Ти си виновен!

И посочи татко. Понеже го бяха повишили и се бяхме преместили в Ню Йорк, но решихме да си дойдем за малко.

Мама: Хайде да тръгваме, Лин ни чака.
Дядо: А аз?
Мама: Ще те видим по-късно. Хайде!
Аз: Пита ли дали Алекс си е там?
Мама: Да. Ще се прибере. Габриел му е звънял, защото е бил навън.
Аз: Ок.

...
Лин: Майко мили! Лайла това ти ли си?!
Аз: Здрасти, Лин!
Лин: След малко и Габриел ще е тук.
Мама: Къде е той?
Лин: Говори по телефонът с Алекс.
Мама: Как сте?
Лин: Добре.
Мама: Къде е Ема?
Лин: Пише домашни. Ще дойде и тя след малко. Искаш ли нещо за пиене?
Аз: Ако може вода.
Лин: Разбира се. А ето ги.

В стаята влезнаха Габриел и Ема.

Ема: Лайлаааа!
Аз: Емааа!
Габриел: За мен няма такова внимание.
Мама: Разбира се, че има. Ела тук!

И се прегърнаха. Казах му и на него здрасти и седнахме на масата.

Лин: Седни до Лайла.
Ема: Батко ще иска да седне до нея.
Габриел: Още не е тук. Къде се загуби това момче?

И точно като говорим за дяволът и той идва.

Ема: Казах ви.
Алекс: Лайла.
Аз: Алекс.

И се прегърнахме.

Лин: Не искаш ли да я разкараш малко навън с колата?
Алекс: Ако иска.
Аз: Добре.

И му се усмихнах леко. Взех си коженото яке и започнах да се обувам.

Алекс: Как си? Какво става при теб?
Аз: Добре, а ти? Нищо интересно.
Алекс: И аз така. Чух от Стейси, че си имаш приятел.
Аз: Дам...ами ти?
Алекс: Ами тук там си намирам приятелка, но нищо сериозно.
Аз: Мхм. На къде ще ходим?
Алекс: Има едно парти което искам на бързо да посетя. Искаш ли с мен?
Аз: Добре, но не съм много облечена за парти.
Алекс: Супер си. Как върви училището?
Аз: Добре, завършвам догодина. А при теб?
Алекс: Поработих малко и сега си търся университет.
Аз: Какво ще учиш?
Алекс: Не съм решил още.
Аз: И как така търсиш? Хаха.
Алекс: Ами така. Пристигнахме.

Пред нас стоеше една много скъпа вила.

Аз: Сигурен, че е тук?
Алекс: Разбира се. Хайде ела!

Хвана ме за ръката и започна да ме тегли навътре. Музиката започна да се чува и мирисът на алкохол и цигари също не беше по-назад.

Алекс: Може би ще те оставя за секунда сама.
Аз: Мхм.
??: Хей! Да нямаш пак нова?
Алекс: Глупак. Това е на майка ми на една приятелка дъщерята.

Аутч. Това да го чуя от него заболя.

??: Аз съм Скай.
Аз: Лайла.
Скай: Нещо за пиене?
Аз: Какво има?
Скай: Водка?
Аз: Добре.
Скай: Ела с мен.

Глупакът наистина ме остави с този, който познавам от секунди!
Скай: От къде си?
Аз: Мадрид , а ти?
Скай: И аз. Защо не съм те виждал?
Аз: Заминахме преди няколко години към Америка.
Скай: Ясно.

...
Бях пияна до козирката и танцувах така както ми паднеше. С Крис дори и не сме си писали. Изведнъж някой ме прегърна отзад и ми говореше нещо на ухото. Мисля, че беше Скай.

Аз: Какво?
Скай: Знаеш ли колко си красива?
Аз: Не мисля така, но благодаря.
Скай: Имаш ли си приятел?
Аз: Да.
Скай: Къде е той?
Аз: В Америка?
Скай: А какво казва той, че си на парти?
Аз: Нищо. Ще ме пуснеш ли? Скай!

И се изплъзнах от него. Започнах да търся Алекс, който седеше на един диван и си говореше с някакво момиче.

Аз: Може ли да ме прибереш?
Алекс: Какво е станало?
Аз: Нищо. Да тръгваме.
Скай: Тази е много яка.
Алекс: Какво?!
Аз: Да тръгваме. Моля...