In love with my mother's best friends son

Глава 33

Але
След изморителен 1 час ходене стигнахме къщата. Трябваше да махнем всички чаршафи, които бяха върху мебелите и да махнем малко прах. След това да поръчаме чрез една фирма ядене за няколко дни и сме готови.

Лайла: И не може да излизаме изобщо?
Алекс: Не. Трябва да сме много внимателни.
Лайла: Ами храна?
Алекс: За всичко е помислил Але. А сега да ти промием раната, но преди това трябва да те изкъпем внимателно.
Лайла: Ще успея и сама.
Алекс: Ако има нещо ме викни.
Лайла: Да, да...

Лайла
От сега нататък ще ме гледат като порцеланена кукла... не знам дори защо съм толкова изнервена. Мисля, защото тъкмо си казахме, че се обичаме и се случи нещо. А и от сега нататък всичко ще се промени. Трябва да внимавам повече, трябва да се крия и така нататък..
Защо им трябваше на наще да се занимават с такива неща? Не ги разбирам.

Изкъпах се едвам, едвам и си промих леко раната. Болка голяма. Като излезнах от банята миришеше да пържоли на фурна и салата.

Але: След около 30 минути ще е готово яденето.
Аз: Супер. Гладна съм.
Алекс: Затворени ли са навсякъде прозорците?
Але: Да.

Стъклата на къщата са двойни доколкото чух и имаше решетка пред тях, така че никой да не вижда, че сме тук. Понеже дворът беше затворен, можеше да се разхождам так. Под затворен имам предвид наистина затворен. 3 метрови стени и отгоре двоен прозорец от който можеш да виждаш навън, но не и на вътре. Поне ще мога да се насладя малко и на басейна когато тайният ни доктор дойде да ми свали конците след 7 дни.

Але: Готово.
Аз: Благодаря.

Пържолите бяха точно както на майка му. Перфектни.

Аз: Защо не си смениш работата?
Але: Защо?
Аз: Ами ще те бива като готвач.
Але: По-добре ми е при вас. А сега яж, за да може да си вземеш хапчетата.
Аз: Добре, мамо.

Алекс си мъчеше и не казваше нищо. Странно за него. Иначе все има коментар, ама май цялата ситуация му дойде много. По-късно ще говоря с него като си залягаме...

...
След яденето се качих директно на горе и чаках Алекс да дойде. И точно като си мислих за вълкът и той дойде.

Аз: Всичко наред ли е?
Алекс: Може да се каже.
Аз: Защо?
Алекс: Страх ме е, че ще те загубя...
Аз: Нали съм тук?
Алекс: Да, но когато те простреляха се паникьосах и не знаех дали ще те видя отново...
Аз: И аз си мислих, че ще ми е последният ден, но понеже ти беше до мен, нямаше да умра сама, а с човек който обичам.
Алекс: И затова ме беше страх. Какво щях да правя без теб? Мисля, че щях да се самоубия...
Аз: Не мисли за такива неща, а за бъдещето ни.
Алекс: Добре.
Аз: А сега ела тук!
Алекс: Трябва да внимаваме с конците.
Аз: Няма им нищо.
Алекс: По-добре днес да сме по-мирни.
Аз: Хм.

И се обърнах на другата страна.

Алекс: Сърдиш ли ми се? Ехооо

Но така и не му отговорих. Идиот. Веднъж да искам нещо и той не.

Алекс: Добре тогава... ще спя на дивана..
Аз: Не! Не съм сърдита!

Алекс умря от смях.

Аз: Пак ще ти се разсърдя!
Алекс: Добре, добре спирам..
Аз: Обичам те..
Алекс: И аз теб. А сега заспивай...