In love with my mother's best friends son

Глава 18

Лайла
Але: Разбира се, че съм бърз.
Аз: Да, да...
Ела: Лайла? Това е Валентино. Вали, това е Лайла.
Аз: Приятно ми е!
Валентино: И на мен.

Валентино приличаше на мъж може би 2-3 години по-голям от Ела. Беше трениран и доста добре облечен, което подсказваше, че има пари и може би това дразни Але толкова много.

Ела: Дано да ти хареса яденето.
Вали: Нали знаеш, че винаги обичам това, което готвиш.
Але: Защото си и ял толкова пъти при нас..

Това си го каза под носът, явно, за да не го чуе никой. Веднага хванах ръката му под масата.

Вали: Чувал съм няколко неща за теб. Как е отново да си тук?
Аз: Странно, но и интересно и весело. Пък и тук си имам Але отново, който да прекарва време с мен, както и преди години беше.
Вали: Как е баща ти?
Аз: Пазнавате ли се?
Вали: Да.
Аз: Мисля, че е добре. Не съм ги чувала скоро понеже явно имат много работа.
Вали: Предай им поздрави, когато ги чуеш.
Аз: Ще им предам. Къде мислите да се омъжите?
Вали: Където и да е, важното е близките ни да са до нас.

Але започна да си движи нервно кракът.

Аз: Але? Може ли да ми донесеш вода, моля.
Але: Разбира се.

И излезна от стаята.

Вали: Никога няма да ме хареса..
Аз: Трябва му време. Спокойно. Все пак е тук.
Вали: Зареди теб го прави. Ела го моли от както се познаваме...
Аз: Има време за всичко, а и вече съм тук.

И Але се върна със студената ми вода. Познаваше ме много добре.

Аз: Благодаря.
Ела: Лайла? Исках да те попитам нещо..
Аз: Какво има?
Ела: Ще искаш ли да си ми кумата и шаферката.
Аз: Сериозно ли?
Ела: Да.
Аз: Ще бъде чест за мен!! Не мога да повярвам..
Ела: Хаха.

Але едвам прикриваше смехът си.

Аз: Какво? Не е смешно..за първи път ме пита някой, а и все пак това е вашата сватба!
Але: Никой не е казал нищо.

И продължаваха да се смеят.

Аз: Ще ви се разсърдя! Сега яжте, че трябва  скоро да си ходя..
...
Аз: И как беше?
Але: Прекрасно.
Вали: Великолепно.
Аз: Значи ставам за готвач.

И се потупах леко по гърдите. Отново започнаха тримата да се смеят.

Аз: Пак ли?
Але: Не ни се сърди, hermosa.
Аз: Хм...не знам. Все ми се смеете тук. Еднакви сте!
Ела: Не е вярно. Але? Ще я закараш ли?
Але: Дам. Готова?
Аз: Да. Благодаря за всичко, Ела и ми беше приятно Валентино!
Вали: И на мен.
Ела: Няма защо. Чао.

...
Але: Какво ще правиш сега?
Аз: Ами ще видя. Защо?
Але: Питам просто. Ако ходиш някъде и трябва да те взема.
Аз: Ще ти пиша тогава. Чао, Але!
Але: Чао.

Защо всички момчета са странни! Объркват ме чак...

Дядо: Тук си си! Как така толкова рано?
Аз: Ами свършихме вечерята.
Дядо: Добре. Ще искаш ли да идеш до Лопез да им занесеш тези документи?
Аз: Добре.

Тамън щях да видя всички.
...
Ема: Лайла!
Аз: Хей! Къде е майка ти?
Ема: В холът. Влез!
Аз: Мерси.
Лин: Лайла!
Аз: Здравей! Това е за вас, дядо ми го даде.
Лин: Мерси. Седни, седни. Алексссс! Донеси чаша студена вода!
Алекс: Мамооо! Не.
Лин: Веднага или прейстейшънът си отива.
Алекс: No!
Лин: Si! 1..
Алекс: добре, добре...

Даже не знае и за кой е водата и се оплаква..