Вярват ли във мене игрите,
които се преплитат в живота?
Греят ли помежду ни звездите,
литнали ангелски във небосвода?
Думи ли са нечии желания,
толкова зелени в моите очи,
или са наивни детски своеволия,
превърнали се в прах?Как боли
да чувам моето име,
а аз с гръб мълча,мълча
и чакам в мене птицата да литне,
минавайки през човешките обръчи.
И искам в люляците като пчела,
аз , незнайницата , да заспя.
Да се събудя с многоцветната душа
на моята несбъдната мечта.
YOU ARE READING
Искам с прегръдката си да стопля целия свят!
PoetryДо болка уморени от всекидневните уроци на живота,аз ви подарявам част от себе си!