Феникс

Стена...стена и...пак стена.
Този замък лазеше по нервите на Сюзан , която не можеше да чака още.Къде беше Лейди Рижентем?Имаше нещо гнило в тази работа и тя го усещаше с всяка кост останала в тялото й.Трябваше да намери брат си преди нещо много лошо да се случи.Опита да се телепортира , но магията не работеше.Продължи да опитва , но този път пое по осветената част на коридора,като се надяваше скоро да намери изход от тези задънени криволичеше пътеки.
Училището беше различно.По...негостоприемно и...различно.Светът се бе променил , но към какво ?Мечтите и се простираха из цялата земя , но тя нямаше сили да напусна Лондон.Последното желание на майка си беше изречено и така проклятието бе създадено.Големи парещи сълзи се появиха по бледите и бузи и тръгнаха по лицето и като красива игра между тъгата и щастието на младото момиче.Не искаше да си спомня онзи ден , защото ако го направеше нямаше да има сили да опази брат си.Нещо силно разтърси училището из основи.Планът започваше да работи и това не се нравеше на момичето.Тайно се бе надявала нещо,макар и малко,да се провали ,но явно са имали късмет.Или не са?Черни рози разбиха каменната постройка отвътре и започнаха да прокрадват бодли по всяка частица от околния свят.Това беше знакът , който очакваха.Колкото и да бе уморена от битката с професора по черна магия , тя трябваше да тръгва към голямата зала.Затича се към цветята,шчупи един шип и го заби в ръката си.Прималя и , но се концентрира в това да остане права.Лейди Рижентем наистина беше вледеняваща , но това не попречи на момичето да оцелее.След няколко бързи , но болезнени мига целият й екип заедно с очарователната , но зла магьосница седяха в главната зала.Е , значи Рижантем вече водеше отбора.
-Здравейте.Откога ви очаквахме-чак сега забеляза , че три деца стояха най-в края ба залата.Едното от тях , момче с гарваново черна коса ,излъчваше толкова смелост , че дори безстрашната Сюзън потръпна.
-Милички , предайте се.Дайте ми книгата , която държите и праха на времето и ще ви пусна.Спокойно , всички тук сме културни хора-студен,красив,леден.Това бе усещането , което изпитваш , когато я чуеш.Момичето , което оживя...
-Каза , че идваме тук само за децата!Няма да крадем някаква си книга-започна троснато Сюзън , но отново бе прекъсната от студената господарка.
-Ние не я крадем.Тя е наша соб...
-Няма да ви дадем праха нито пък книгата!Аз съм Дерек , а това са приятелите ми-той ги хвана здраво за ръцете-и ние сме праховете на времето!
Още изричайки тези думи момчето се обърна , затича се , като понесе със себе си Анабел и Рей , скочи върху една маса и...
Огън.Децата вече ги нямаше.На тяхно място седеше само един красив Феникс.Животното се обърна и полетя , като разби покрива на главанат зала и се понесе в нощта.Небето се озари от една невиждана червна феерия.