Казвам се Никол. Живея в Денвър със сестра ми и майка ми. Не познавам баща си. Дори не си го спомням, за разлика от Дженифър - сестра ми. Тя е по-добра от мен във всичко... Е, не във всичко, аз съм по-добра в това да разочаровам майка ми. Но не съм виновна аз, тя ме сравнява със сестра ми - любимката. Казват, че една майка не може да определи любимо дете .. О, повярвайте ми може. Елизабет - така се казва майка ми, помага на Джени във всичко което си науми. В спорта ,в рисуването ,в писането...
-Ник? Идваш ли? Тръгваме. - провиква се майка ми от долния етаж.
Чакай малко. Тръгваме за училище и те ме поканиха в колата. Сигурно сънувам. Ущипете ме.
-Не. Имам уговорка със Сторм. Тръгвайте.
Истината е, че Сторм е болна и няма да я има цяла седмица. Но не искам да се возя с тях.
-Добре, чао. И да заключиш!
-Добре, добре. Чао.
Да се върнем на въпроса за това, че най-добрата ми приятелка е болна и аз ще имам една ужасно скучна и мъчителна седмица. Тя въобще замисли ли се за мен, когато пипна вируса?!
Обличам се с едни стари дънки и черен потник и излизам. И ето го. Върви, носейки платното в ръка. Умирам за тези зелени очи.
-Дейвид?! - Някой го вика и аз се стряскам от факта, че ще види, че вървя сама като някоя глупачка.
-Да. Хей. - Било е някакво момиче. Руса, издокарана и е пълната ми противоположнст. Сигурно е някоя от курса му по английски. Чакай. Целуват се! От кога...
-Не знаеш ли?
-Моля?
-Гледаше ги.
-Ъ?
-Дейв и Лулу. - Байръм. Най-добрия приятел на Дейв. Сини очи, висок с накъдрена коса. Доста накъдрена коса. Малко е досаден. В повечето случай.
-Аз..не ги гледах.
-О, я стига направо ги зяпаше. - Добре де. Постоянно е досаден.
-НЕ ГИ ЗЯПАХ! - вярно е, че ги гледах, но не ги зяпах.
-Ники ревнува. Ники ревнува.
-НЕ РЕВНУВАМ! И не ме наричай така! - мразя да ми казват Ники. Предпочитам Ник. Ники е прекалено... лигаво.
-Добре, добре по-спокойно. И да знаеш, че ще дойда на партито. Чао. - Щял да дойде. Само дето пропуснах частта в която го каня! Още преди да възразя той вече се носи към най-добрия си приятел и явно новото му гадже.
-Ъм...чао.
Първия ми час е математика. Какво по-хубаво от това да започнеш деня си с геометния. Всъщност има един плюс. Да, той. Седим заедно. И да уточня той седна до мен.
Той е с тъмно кестенява коса и както вече казах със зелени очи. Висок е. Стилът му е небрежен. Винаги е с някоя четка под ръка. Обича изкуството. Добър е в рисуването и музиката. Свири на китара. Също така, обича поезията. Свързват ни много неща. Осъзнай се Ник. Той си има приятелка. И честно Лулу е сладка и е негов тип.
В часа си опряхме ръцете, но той не я измести. Държеше се така все едно нищо не е станало. Дали не е забелязал или пък не му пука?
След това излязох да закуся и размишлявах над станалото.
-Ники? - мразя да ме наричат така, но от него звучи толкова невинно.
-Да?
-Забравих да ти върна химикала. - подава ми химикалката, а аз замръзвам.
-Ъм...да...ами...задръш я. - Става ми лошо. Стой пред мен. Толкова е красив. Ъ, чакай, туку-що му предложих да задържи химикалката ми! Толкова съм...
-Не, мерси. Намерих моята. - взимам писалката.
-Ти...ъм...ще дойдеш ли на партито за рождения ми ден?
-С удоволствие! Къде ще е? - подавам му покана където пише всяка подробност. Бретонът му се е усукал. И аз се усмихвам.
-Добре. Мерси за поканата. Трябва да тръгвам.
*
Седмицата минава тежко понеже Сторм я няма. Рожденият ми ден наближава. Няма да е като купоните на сестра ми, които майка ми ОДОБРЯВА, но ще се постарая.
Ще съм с бяла рокля на големи черни точки без презрамки, до над коляното е, а гърбът ѝ е страхотен. Малко ще е странно - аз и рокля. Все пак ставам на 16. Ще бъда на масури. Понеже съм с черна коса, светла кожа и сини очи, Сторм каза, че щяло да ми отива.
