Ето вече се приготвям. Сторм ми помага с косата и мисля, че беше права за масурите. Нейната рокля е жълта. С дебели презрамки. Облякла е и бели ракавки. Косата й е кок, това подчертава лицето й.
Гостите започнаха да идват. Повече са от колкото предполагах. Майка ми и сестра ми ги няма, така че мога да се отпусна. На вратата отново се звъни. Отварям вратата и веднага ми става лошо. Дейвид с гаджето си.
-Здравей, Ники, честит рожден ден. Предположих, че няма да има проблем и поканих и Луси. - Подава ми подаръка, малка кутийка в която най-вероятно има ключодържател.
-Здравей! - казва най-нагло и ме оглежда.
-Ъм... - седим и се гледаме. Това беше най-неловкия момент в живота ми.
-Ъ, Ник. Може ли да влезем? - отдръпвам се крачка назад, но погледът ми е все в тях. Вратата е отворена и изведнъж през нея премитава Байръм. Само той ми липсваше.
-Уау! Смайваща си! Честит рожден ден. - Седи и ми се хили насреща. Исках да го питам какво прави тук, но преди да кажа нещо Сторм ме дърпа настрани.
-Видя ли кой е тук?!
-Аха....
-Добре ли си? Изглеждаш...бледа.
-Да, аз...ще се кача до горе. - изтичвам в моята стая. Когато влязох сякаж сълзите сами потекоха по бузите ми. Разплакох се, но не знаех защо. На вратата се почука и аз бързо изтрих сълзите си.
-Ей сега идвам Сторм. - Но щом вратата се отвори се показа Байръм.
-Тук не може да се влиза.
-Добре ли си? - Странно, но изглеждаше наистина загрижен.
-Да! Защо да не съм? Партито едва започва.
-Не изглеждаш така. Видях ги. Повярвай ми те няма да са заедно за дълго.
-За какво говориш? - Много добре знам за какво говори, но толкова ли много се забелязва, че си падам по него?
-Хайде! Не се дръж така. Знам за това. И знаеш за какво говоря. - Той сяда до мен на леглото и избърсва сълзите от бузата ми. Толкова е мил. По негов си начин. За първи път го виждам такъв. Несъзнателно се приближавам и поглеждам към устните му и той ме целува. След това отново..и отново. Вратата се отваря и се показва Дейв, а аз потъвам в земята.
-Извинете. Търсех тоалетната. - Изглежда толкова изнендан. Излизам от стаята и му посочвам вратата която търси.
-Вие двамата...? - Сякаш не може да довърши изречението.
-Не! Бях разтроена, той ме утеши и...
-НА ТОВА ЛИ ВИКАШ УТЕШАВАНЕ?!
-КАКЪВ ТИ Е ПРОБЛЕМА?!
-Не знам. Извинявай, не е моя работа.
-Да, така е. - Влиза в тоалетната, а аз се връщам в стаята.
-Извинявай, не биваше. - Байръм се извинява, но не виждам защо.
-Ти не си виновен. Аз се из...
-Да збравим? - Аз поклащам глава несигурно в знак на съгласие.
Когато слязох долу Стоем веднага ме попита какво е станало, тъй като беше чула викове.
-Нищо, просто не се чувахме от музиката.
-НИКК..
-Какво, нищо не е станало.
-Тогава къде са Бай и Дейв?
-Аз...ъм...нямам представа.
-Ето го Дейвид...Ще ида да поговоря с него.
-НЕ!
-Какво е станало?!
-С Бай се целувахме, той ни видя...
-КАКВО?
-И ми държи сметка.
-Ники какво си направила?!
-Не съм длъжна да го чакам. Човека си има приятелка.Отивам за още бира.
-Стига ти толкова.
-Не, не ми. Ако ми стигаше щях да продължа да се натискам с Байръм и да се правя, че го няма.
-Ник, прекъляваш!
-Отивам за бира.
След това не стана нищо. Парти като парти.На сутринта, след кафето се запътих към подаръците.В един - блуза, в друг - купони. И ето. Последните две кутии. От Байръм и Дейвид. В едната имаше красиво колие, а в другата талисман за гривната ми.(Имам гривна с талисмани на която закачам важни знаци за мен.)Талисмана беше числото 16. Картичките се бяха объркали, но съм сигурна, че талисманчето е от Байръм. Все пак няма как Дейвид да е забелязал нещо мое.
