И нека се сипят сълзите,
аз не се страхувам от малко тъга.
И нека загаснат звездите,
мога и на тъмно да изричам слова.
И нека минават годините,
бързо или бавно, аз пак ще броя.
И нека бушуват вълните,
а аз пак ще съм тук, на брега.
И нека затръшват вратите
аз ще намеря отвор в стените.
И нека хулят и ругаят другите,
но ние отричаме тях - "извисените".
И нека думите да утихнат,
те все пак ще останат на листи.
Но нека идеите не загиват
останали само в нашите мисли.
