- Съжалявам крал Чон за мръсните ми дрипи. - момчето засрамено заведе погледа си до земята. Усещаше погледите на всички в този огромен замък в себе си.
- Не говори такива глупости ти си просто прекрасен. - кралят без да се замисли стана от огромния...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
В едно много далечно кралство, един млад крал, седеше на трона си. Днес се беше изпълнила спонтанната, не чак толкова спонтанна, смърт на неговите родители. Бе объркан и убиден след смъртта на хората които му бяха дали живота. Истината е че селяните бяха настояли да бъдат обесени след като всички бяха разбрали колко златни монети дължаха на съседното царство. Повече от десет хиляди златни монети дълг бяха направили неговите родители, всичко на сметка на кралството им. Новият крал на неговите само седемнадесет години трябваше да поеме цялата система, развалена и разбита от баща му и майка му и трябваше да я оправи.
Обаче на пук на всички негативни прогнози които се бяха направили към новият крал, младият Чон оправи цялата ситуация само за два дена, плати големият дълг и бавно започна да разширява кралството им. Беше нещо неочаквано и просто прекрасно. Селото се чустваше толкова добре от решението си. Обаче въпреки това колко добър крал беше, никой не знаеше как реално се чустваше това младо чернокосо момче, никой освен един малък индивид с едни прекрасни руси коси и сини очи като морето.
Ким Техьонг, шестнадесет годишно малко момченце със своите руси коси и сини очи беше като един прекрасен ангел. Само че крилата му отдавна бяха напуснали деликатното му тяло. От много малка възраст трябваше да започне да работи на нивите които притежаваха родителите му, само той, без помощ нито компания. И до ден днешен трябваше да работи без покой, отдавна беше загубил ума си и тялото му постянно беше пълно с рани.
Двете момчета се бяха запознали напълно неочаквано в един слънчев ден в който Техьонг работеше неуморно под жаркото слънце докато, чернокосото добре устроено младо момче стоеше на сянката под едно огромно черешово дърво. Гледаше как русите, меки на пръв поглед коси, се мърдаха от лекия вятър. Седеше така, горе - долу от седем часа сутринта. Русокосия от своя страна беше забелязал присъствието му от самото начало само че просто го игнорираше. Все пак не можеше да спре работата си само заради красивото и атрактивно чернокосо момче.
