Сблъсъкът

Гледната точка на Джейсън

Здравейте хора ! Най-вероятно в момента се чудите,,Хъм... кое е това момче облечено в черно и кара като луд с мотор?"
Е ,Ами това е една доста дълга история , която мисля да ви разкажа накратко. И така . Всичко започна , когато преди около месец нашите решиха , че всички ние се нуждаем от малко отдих и почивка от градския живот и решиха да си вземем лятна къща за гости в селото Санта Роза в Аржентина , където от това лято нататък вече там да прекараме летните си ваканции . И така преди няколко дни майка ми получи обаждане от майсторите и личния си интериорен дизайнер , че къщата е била готова ,така , че си стегнахме куфарите ,качихме се в самолета и се сбогувах със родния си град - LA , където израстнах . Наистина много обичам този град. Тук се запознах с най-добрите си приятели и тук сбъдвам мечтите си ,а сега ...сега е време да кажа сбогом на всичко това и да тръгна към едно чисто ново приключение . Ето точно това бяха последните ми думи , когато се качихме в самолета преди да потеглим към Аржентина ,а последната гледка от LA , която видях беше , когато потеглихме и самолетът се издигаше във въздуха .Бях се обърнал към прозореца и тогава видях за последно красивите нощни светлини , които светеха на фона на почти залязващото слънце на родния ми град. Но както казват нашите: ,,Всяко ново нещо в живота е една чисто нова възможност ". И ако трябва да съм честен с Вас ,през целия път в самолета , докато не пристигнахме в Буенос Айрес ни спирах да си мисля за това каква нова възможност можеше да ми предостави това ново място ,при положението , че оставих живота си зад себе си. Или поне щеше да бъде така ако нямах план. Първата стъпка от плана ми беше лесна. Взех най-добрите си приятели заедно със себе си . А втората стъпка ...Ами ,тя е малко по-сложна. След като пристигнахме в Буенос Айрес пристигна колата с частния ни шофьор , който да ни откара до Санта Роза ,но , тъй като бях заедно със приятелите си ,се разбрахме заедно със семейството ми колата първо да остави тях у дома и после да се върне за тях ,а през това време , докато всички ние чакахме пред летището аз звъннах на един човек ,за да го попитам дали новият ни дом е готов. Точно така и това е част от стъпка 3 - да се изнеса от вкъщи и да се преместя в новия ни дом , който купих миналия месец , когато майка ми ни каза на мен и на сестрите ми , че ще се местим . А новият дом , който купих е наистина изумителен - огромна триетажна сграда със златни порти ,басейн и всякакви зали ,в която аз и моите приятели ще можехме да продължим да работим по проектите си и да осъществяваме плановете си на спокойствие . А най-хубавото на този дом е , че отгоре пише със златни букви името на групата ни . И така. След като звъннах на човека , който се грижеше всичко със новата къща да е наред и готово навреме и ми каза , че всичко е готово ,а аз и приятелите ми решихме да се поразходим из улиците на Буенос Айрес и да поразгледаме наоколо , докато изчакаме колата да се върне , защото след като проведох онзи телефонен разговор ми се обади майка ми , която ми каза , че колата ще пристигне след 3 часа ,така че нямахме друго какво да правим освен да се поразходим наоколо . И общо взето ето как минаха следващите 3 часа - разходихме се из улиците на Буенос Айрес ,момичетата отидоха да обикалят из магазините ,ние също поразгледахме и си взехме някои неща , после отидохме да обядваме , защото буквално цял ден не бяхме яли абсолютно нищо и накрая ,за завършек на нашия ден продължихме със разходката като този път целяхме да открием някои от забележителностите на Буенос Айрес и си направихме адски много снимки пред всяка една от тях , която успяхме да открием . Накрая след още един час колата най-накрая пристигна и ни откара ,но не в селото ,а в един град на име Мендоса , където е новият ни дом . Може да се каже , че малко смених маршрута на шофьора. Но това беше за добро. Все пак тук ставаше въпрос за целите ни и мечтите ни .Както и да е. И така. След като потеглихме аз се обадих на майка ми ,за да й кажа , че съм си купил нова къща в Мендоса и с приятелите ми за известно време мислим да останем там ,а по някаква причина тя не възрази и даже мисля , че беше щастлива , което изключително много ме зарадва . Ако трябва да съм честен. Чувствам се като един огромен късметлия с хората в живота си. Наистина е чудесно да знам , че ми имат доверие и винаги мога да разчитам на тях така , както и те на мен. И като говорим за доверие ,аз реших да се доверя на шофьора на баща си , който се оказа , че само веднъж през живота си е ходил в Мендоса ,така че ми се наложи да обясня малко за това къде точно се намираше , въпреки че JPS-ът работеше отлично . Както и да е. След около още 4 часов пък най-накрая пристигнахме точно пред новия ни дом . Аз и приятелите ми слязохме от колата и си взехме куфарите и саковете от багажника на колата , после платих на шофьора и той си отиде . Най-вероятно потегли към селото при нашите и потегли веднага , въпреки че му предложих да влезе и да си отпочине ,за да може да стигне в селото преди зазоряване. Горкият човек. Това му беше третия курс за този ден. После всички влязохме вътре и се качихме на втория етаж в стаите си , където веднага легнахме да спим , тъй като на следващия ден имахме натоварен график и много снимки за новите ни проекти. И така минаха за нас следващите три дни - снимахме видеа за ютуб каналите ни, правихме тик ток клипове ,организирахме пробните снимки на първия ни филм , по който работехме от наистина доста време и мисля , че е страхотно , че най-накрая ще можем да го осъществим. А и сме в чужда страна ,така че това е една чудесна възможност за нас да заснемем някои от сцените и епизодите на филма точно сега. След третия ден на снимачната площадка вече наистина започнах да се чувствам наистина много изтощена , защото беше буквално 4:00 ч сутринта , когато приключихме със снимките и затова реших да се прибера у дома при нашите следващия ден . Не че се оплаквам от работата си. Тя е всичко за мен. Просто мисля , че определено всички заслужихме малко почивка след неуморната работа през последните няколко дни . А и семейството ми липсваше и много исках да се видя и със сестрите си. Затова си бях легнала рано ,а на сутринта станах рано ( буквално съм спал само 3) , отидох до банята ,за да си взема душ ,след което си измих зъбите и си поуправих косата ,а после отидох до дрешника и си избрах черни дънки ,черна тениска и си сложих бели аксесоари и черния си часовник на дясната си ръка ,после си взех коженото яке с черна качулка и си сложих и черните кожени ръкавици ,взех си телефона и излязох от стаята , като заключих след себе си. Решихме , че ще е най-добре всеки член на къщата да има собствен ключ за стаята си ,за да може в случай , че недайси боже ,някой ден някой открадне ключовете на единия от нас ,то крадецът да не може да отвори всички врати в къщата , въпреки че е оборудвана със охранителни системи за сигурност , никога не се знае на какъв точно крадец можеш да се натъкнеш. А в случай , че някой от нас остане без ключове за входната врата на къщата ,изкарах дубликат на всички ни . След като излязох от стаята се огледах наоколо и видях , че всички бяха готови да излизаме и говореха помежду си и се смееха. Винаги наистина много се радвам да ги видя щастливи. Те са моето второ семейство. А после слязохме на първия етаж по стълбите и излязохме навън. Реших днес да карам мотора си , тъй като времето е хубаво ,а и наистина много обичам да го карам ,а отдавна не съм го правил. Когато излязох се разбрахме с нашите те да потеглят с една от колите на приятелите ми ,а аз с мотора ,за да мога да се поразходя и после ще се срещнем там. Качих се на мотора си и потеглих. Както обикновено карах бързо , защото ,няма да ви излъжа ,обичам високите скорости ,защото когато карам бързо се чувствам толкова свободен и жив , че дори и не мога да го опиша с думи. Чувството е изумително. Току що по пътя , когато навлязох в една гора видях един препинателен знам за ограничение на скоростта на завоя , който направих и се опитах да намаля ,но не можах , защото спирачките ми отказваха да работят. Погледнах на долу за секунда преди другите превозни средства да продължат да идват и забелязах , че са повредени. По дяволите ,направо страхотен. И сега какво ще правя ? За секунда се паникьосах ,но после си поех дълбоко дъх и продължих да карам ,стараейки се да отбягвам всяко едно превозно средство , което прииждаше към мен . Карах от лявата и от дясната страна на пътя спрямо от това от коя страна на пътя идвам срещуположното превозно средство. До сега мисля , че се справям добре. Отбегнах само 5-6 коли и няколко камиона . Оу и да не забравяме и за шофьорите , които няколко пъти ме напусуваха , затова че карам като луд из пътя. И вече знаете как се стигна до тук.