Сблъсъкът

Тайната

Гледната точка на Джейсън.

Линейката ни откара в болницата за около половин час , което беше сравнително бързо ,но според мен не и достатъчно за човек , който е в наистина много тежко състояние. Когато най-сетне пристигнахме пред огромната 6 етажна сграда аз все още държах ръката й , която бях хванал , когато потеглихме . Щом превозното средство спря , парамедиците изкараха Бела , която лежеше в носилка ,аз им помогнах да я вдигнат и да я смъкнат от линейката ,а след това всички заедно я избирахме вътре в сградата. За щастие на близо на първия етаж се намираше една стая от , която тъкмо излизаше една лекарка , която с радост веднага ни съдейства и се затича към нас моментално щом видя как носим линейката със пострадалото момиче. Тя беше жена със бял тен ,средна на дължина, черна коса, разделена на път ,беше със сини очи и носеше бели маратонки ,зелена униформа и бяла престилка ,на която от лявата й страна висеше табелка ,на която пишеше името й - Д-р Гилис. Това беше жената , която веднага ни се притече на помощ и щом дойде да ни помогне от всякъде се събраха цял куп медицински сестри и после се появиха и още два лекаря. Явно тя беше главният лекар на болницата. Тя видимо изглеждаше разтревожена за Бела ,но въпреки това отлично успя да запази хладнокръвие и бързо попита:
- Така. Какъв е случаят ?
- Имаме пострадало момиче при пътна катастрофа . Била е ударена от мотор ,а стъклата на разбития автомобил са преобразили лицето й ,както виждате д-р Гилис. - обясни един от парамедиците .
- Добре ,а на колко е момичето ? Гимназистка е ,нали така ? Така , че трябва да е на колко - 16,17,18 ?- започна да изброява докторът ,гледайки ме строго в очите в очакване на отговор.
- 17 - отговорих веднага ,след като ме погледна така.
- Добре. Пригответе операционната веднага. И ще ни е необходима кръв. Много кръв. Каква е кръвната група на момичето? - започна да нарежда докторката ,след което ме попита.
- Незнам.
- Как така не знаеш?! Ти не беше ли с нея. Не я ли познаваш ? - попита ме със строг тон , д-р Гилис.
- Всъщност не бях . Истината е , че аз съм този , който е виновен за катастрофата ,но не беше нарочно кълна се. Вижте тя ми е приятелка. Излизаме заедно от наскоро и днес идвах да я видя , докато не се случи това. - обясних й накратко цялата тази ситуация .
- Ясно. Добре. Ти - погледна д-р Гилис към една от сестрите , който беше мъж един висок чернокож мъж .- Отиди и вземи проба от кръвта ,за да я изследват в лабораторията и да оставят от коя кръвна група и после ми намери кръводарители със същата кръвна група , защото определено ще ни трябва доста кръв за операцията и след това.
Операция ?! Ама какво ?! По дяволите. Аз съм виновен. Направо страхотно. - ето точно това ми мина през ума в онзи момент.
- А вие двамата .- посочи с ръка и поглед д-р Гилис към други двама сестри , които също бяха мъже ,но този път с белокожи .
- Отведете момичето и внимателно извадете стъклата от лицето й и почистете раните й със нужните медикаменти . Г-ца Чейс ще Ви придружава - добави д-р Гилис мило ,като погледна и се усмихна на един от парамедиците . Тя беше с дълга колкото нейната ,червена ,къдрава коса и със кафеви очи и изглеждаше много мила. Но милото й изражение след секунда бързо стана сериозно ,след като д-р Гилис я призова на работа . Г-ца Чейс и другите двама сестри щяха да отведат спящата красавица ,за да се погрижат за нея ,но преди това аз ги спрях внезапно с думите: ,, Чакайте.", защото трябваше да разбера.
- А после какво следва ? - попитах ,леко навела глава , първоначално погледнал към лекарката ,а после и към Бела.
- Сега следва да се погрижат за стъклата ,а после следва една 3 часова операция на лицето и й после следва друга 3 часова операция на стомаха й ,защото забелязах , че е ранена.
- Какво ? - изкрящях крайно изненадан от чутото и погледнах към д-р Гилис с безизразен поглед ,след като дойдох на себе си. В онзи миг аз определено усещах как започвах да откачам вече.
- Но вие как разбрахте ? - попитах със равен и сравнително тих тон, когато след няколко секунди най-накрая дойдох на себе си и успех да запазя самоубладание ,защото знаех , че трябваше да не губя времето на лекарката ,нито пък на останалия персонал , затова трябваше да се съвзема бързо от шокиращата новина и да приключа разговора си с нея час по-скоро ,за да може тя да се заеме с Бела.
След като й зададох въпроса ,доктор Гилис вдигна ризата на Бела внимателно леко нагоре и мястото на раната ,обляна с локва от прясна кръв си пролича. Не можах да повярвам на очите си. Тя погледна сериозно към локвата от кръв и по погледа й разбрах , че мислено анализираше раната и начина ,по който трябва да протече операцията.
- Тя ще се оправи ли ? - попитах лекарката със строг и притеснен тон .
- Ами зависи колко е силна и физически, и психически. Повечето хора мислят , че физическата сила винаги е на първо място и тя натделява , когато стане въпрос за оцеляване в професията ми ,но не само ние медицинските лица ,а и философите ,дори и са кристално наясно с това , че физическата сила никога не натделява над психическата. А ние лекарите отлично знаем , че ,за да бъде един човек напълно здрав ,той трябва да има силна воля да оздравее и желание за живот , трябва да иска да живее и да може да се бори и да намери сили вътре в себе си ,с които да се бори за живота си ,с които да може да оздравее напълно. Ето това се нарича психическа сила . И аз като лекар винаги съм казвала , че това дали един пациент зависи дали ще оздравее зависи от 100% лекарска помощ и 100% психическа сила , която да даде стимул на физическата сила да се възстанови напълно и по този начин пациентът напълно да оздравее.
- Тя е изключително много силна. Ще се справи с това. Аз вярвам в това. - давах си надежда и на д-р Гилис , че тя ще преодолее всичко , което и предстои.
- Дано. - каза главният лекуващ лекар на болницата , докато ппопълваше някакъв лист в една папка. Най -вероятно това , което попълваше беше каронът на Бела.
После тя се наведе близо до пациентката си и продължаваше да изучава раната на стомаха й.
- А вие от къде разбрахте за това? - повторих въпроса си към доктора .
Аз погледнах към нея и все още не можех да повярвам на видяното. Как така никой от нас не е досетил , че тя има и друга рана по тялото. Горката Бела. Струпа й се твърде много за един ден. А сега пък и предстоят не само 1 ,а цели две операции . И вината за всичко това е абсолютно моя. Глупак ,глупак ,глупак. Защо изобщо ми трябваше да излизам със шибания мотор?!- аз изругах на ум и тежката въздишка на лекаря срещу мен ме изводи от транса ,в който се бях отнесал.
В този момент аз я погледнах с леко наведена глава в очакване на отговор.
Докторът затвори раната , като свали ризата надолу и после леко ми се усмихна . Тя ме погледна в очите и ми каза:
- Вижте господин ....- спря се ,защото не знаеше името ми и беше в очакване да й го кажа .
- Джейсън .
В момента наистина не исках да кажа фамилията си от всякъде да изкопаят парици. В момента само те ми липсваха.
- Вижте господин Джейсън истината е , че преди изобщо да стана лекар ,аз бях парамедик също като г-ца Чейс и останалите. Всъщност ,дори и заедно със г-ца Чейс скелвахме в един и същи университет преди да завършим. После завършихме университета и и двете избрахме да станем парамедици. Работехме заедно и учихме заедно. И мислех , че знам какво искам истински от живота ,но се оказа , че не е било така. Един ден бяхме извикани в една гора , където се беше случила автомобилна катастрофа и точно тогава , когато видях хората ,обляни в кръв и стъкла ,лежащи на земята в почти преобърнатите си коли ,в безсъзнание ,нещо се случи. Нещо , което промени живота ми завинаги. Усетих огън , който изгори сърцето ми и запали пламъка вътре в сърцето ми ,усетих желание да искам да мога да направя повече , отколкото мога и затова заразях професията си на парамедик и продължих да следвам медицина. Учих още 5 години и станах лекар .И въпреки , че вече не съм парамедик все още продължавам да бъда неразделна със старата си приятелка. Мисълта ми е , че ние хората понякога можем да си мислим , че знаем какво точно искаме от живота ,правим си планове и си поставяме ясно определени цели ,но животът понякога може да има други планове за нас. Може да ни даде чисто нови възможности и да ни накара да се замислим дали това , което сме избрали е нашата истинска страст и дали винаги сме искали точно това. И знаете ли какво г-н Джейсън ? Най-добрия начин да разберете дали решението , което взимате във връзка със живота си и съдбата си е правилно, е като го почувствате дълбоко ето тук - тя говореше със чувство и се усещаше , че знае отлично какво говори и след като довърши монолога си тя направи жест с ръката си , чрез който ми показа мястото на сърцето си.
Беше права . Разбирах отлично всяка една дума , която изрече и знаех колко много важен смисъл има във всяка една от тях. Погледнах я със сериозен поглед ,след което тя погледна отново към Бела и продължи с монолога си .
- Вижте знам и разбирам , че не сте искали катастрофата да се случи нарочно и вярвам , че сте невинен ,но умолявам Ви следващия път , когато обмислите да предприемете каквото и да е решение свързано със живота Ви ,първо помислите минимум два пъти ,защото всяко нещо , което искате в този живот и всяко ваше решение и действие не определят не само вашия - отново ме погледна със строг тон ,в който се усещаше и доста силни емоции ,но и не само това ,но и обилно количество тъга ,след което си довърши мисълта с думите:
- но и живота на другите. - след като каза тези думи тя отново погледна натъжена към Бела.
И после отново ме погледна и каза със същия тон :
- Затова е от изключително важно значение какви точно решения предприемате в живота си .
И това бяха последните дума на лекарката към мен.
- А сега ако ме извините , бихте ли ми позволили да се заема с работата си ? - попита ме със строг тон , като загърби чувствата си и отново запази хладнокръвие. Това беше невероятно. Начинът ,по който буквално до сега беше емоциална и как буквално в рамките на секунда отново стана безпристрастна.
А аз й кимнах и й отговорих тихо с думите:
- Да , разбира се и се отдръпнах полека от линейката.
- Сега всички на работа. Отведете момичето и я подгответе за операция. - нареди доктор Гилис със строг тон и сестрите и парамедикът я отведоха в една стая , където да се погрижат за нея ,а след това докторите с начело на главния лекар се събраха заедно със сестрите и я закараха в спешното отделение , което се намираше в края на коридора.
Аз не влязох там ,но очите ми останаха по коридора ,през който тъкмо сега я отведоха Бела.
След няколко секунди чух гласове на викове и притеснение и когато се обърнах видях , че родителите на Бела са пристигнали и адски много притесни и разтревожени за дъщеря си ,веднага хукнаха към рецепцията ,за да разпитват за състоянието на дъщеря си.
- Къде е дъщеря ми ? Къде е Бела ? - попита г-н Денвърс със строг тон ,жената в рецепцията.
- Господине успокойте се ,моля Ви . Кажете ми как се казва дъщеря Ви .- каза чернокосата жена със лилави очила , която беше застанала от другата страна на плота , която бе седнала на стила си и бе съсредоточена в компютъра си . Най-вероятно бе заета да записва новите пациенти ,пристигнали днес в болницата. След като тя зададе въпроса си аз бързо изтичах при тях и веднага се намесих ,след като родителите на Бела веднага отговориха в синхрон :
- Бела. Бела Денвърс.
Аз дойдох при тях и започнах да обяснявам ситуацията ,опитвайки се да ги успокоя.
- Г-н и г-жо Денвърс, успокойте се ,моля Ви. Дъщеря Ви е добре. Току що сестрите и парамедиците премахнаха стъклата от лицето й и веднага я приеха в спешното за незабавна операция.
Да ,опитах се да ги успокоя уведомявайки ,но май по-скоро ги стресираха още повече, защото веднага след като им съобщих тези новини майката на Бела ахна ужасена до смърт ,а пък баща й възкликна изумен от чутото с думата ,,Какво?!" .
По-добре да не им казвам , че й предстои още една операция.
- Моля Ви, кажете ми , че това не е вярно. - каза ужасеният до смърт баща на Бела , като бързо се приближи до жената на рецепцията и сложи ръце на плота ,очакваш отговор от отсрещната страна със очи ,пълни със прииждащи сълзи и отчаяна физиономия. Личеше си , че дъщеря му беше всичко за него.
- Съжалявам господине ,но той е прав. Току що приеха дъщеря Ви в операционната и в момента я оперират.- Каза жената , която го погледна леко преценяващо и се надяваше той да не избухне и да не му създаде проблеми заради научаването на лошата новина. Това ли прилича от начина ,по който се съгласи с думите ми жената на средна възраст.
Г-н Денвърс ме погледна, след като чу думите на жената и във очите му единствено се виждаха скръб ,отчаяние и тъга. А майка й също беше разплачена. После г-н Денвърс тръгна към края на коридора и седна на един стол ,плачейки пред вратата на спешното отделение ,изливайки си целия натрупан гняв и цялата болка от случилото се дъщеря му. Г-жа Денвърс също го последва и тя със порой от сълзи седна на стола до него и продължи да плаче ,започвайки да страда още по-силно и постави ръце пред лицето си , докато си изливаше мъката по дъщеря си , която в момента се бореше за живота си. Аз не направих нищо друго освен да тръгна към тях и застанах прав до г-н Денвърс ,гледайки ги как страдат. Това ме караше да страдам ужасно много ,но за жалост, не можех да направя нищо. Не казах нито дума,защото не знаех какво точно трябваше да кажа в такава ситуация , особено при положението , че и аз от части имах вина , затова че изобщо подкарах онзи проклет мотор и затова запазих пълно мълчание ,но и дори и изобщо да бях казал нещо ,знам , че г-н Денвърс най-вероятно щеше директно да си излее целия гняв върху мен и да се опита да ме убие на момента , което щеше да доведе до много нови проблеми за него и мен и затова замълчах ,а след дълго и семейство Денвърс също след известно време , наистина доста дълго време ,също замълчаха и вече целият коридор беше потънал в тишина. И не само , че не казах напълно нищо ,но и не пролях нито една сълза , въпреки че казах на техните , че сме заедно , защото в действителност аз изобщо не я познавах. Но точно сега ми се щеше да я познавах и нищо от това да не се бе случило. Щеше ми се аз да бях човека , който да предотврати катастрофата вместо да бъда този , който я причини. Единственото , което можех да направя в такъв момент е да се надявам и двете операции да минат благополучно и Бела да се събуди в най-скоро време.