My confused life

Глава 4

Станах от одеялото. С Люк излязохме навън и се запътихме към вкъщи. Понечихме да си хванем ръцете, но бяхме толкова срамежливи, че не го направихме. Влязохме у нас. Изтичахме до хола и се проснахме на дивана.
-Оф, скука! - казах аз и звъртях очи.
-Тогава хайде да правим нещо?
-Не, и през ум да не ти е минало! Имаме връзка от 5 минути, а ти вече искаш и да легна с теб! Первезник!
-Хах! Колко сладко!
Ударих го на шега. Започна втора или трета серия от гъделичкането. Имах късмет и успях да се измъкна. Тръгнах да бягам. Той ме подгони. Гонехме се дълго време. Докато тичах се спънах в онази неремонтирана дъска и паднах. Люк изглежда бе последвал примера ми и се озова върху мен.
-Брат, тежък си! Стани от мен! - раздразнена казах аз.
-Ок, скъпа! - той стана и ми подаде ръка. Поех я.
-Откога ми викаш ,, скъпа"?
-От сега. Не е ли очевидно?!
-Ок... По-спокойно, брат!
Решихме да се върнем в хола. Седнахме на дивана и си пуснахме филм. Сгуших се в Люк като в доброто старо време. Той се подсмихна. Да, харесвах, когато го прави. Изглеждаше замислен, но всъщност... Не съм сигурна дали въобще се замисляше. Изведнъж ми се доспа. Бях изморена. Прозях се. И тъй като прозяването е заразно и Люк се включи. Заспах.
На сутринта се събудих, все още сгушена в него. Погледнах го. Той спеше на включен телевизор, като леко похъркваше. Станах и се качих в стаята си. Взех си една вана, направих си обичайните процедури и отидох до гардероба си. Избрах да си сложа пола, тип камбана, един синьо-зелен раздърпан пуловер и кафеви боти. Сложих си очна линия, спирала и малинов гланц за устни. Направих си кок. Слязох долу и започнах да правя закуска. През това време Люк се събуди, дойде до мен и се втренчи.
-Как? - попита изненадано той.
-Ами, благодаря, че ме мислиш за сладка!
-Не... Как успя да се приготвиш толкова бързо и да направиш закуска?!
Направих изражението ,, Наистина... Това е важният въпрос в момента! "
Той отиде да се приготви. След 10 минути слезе и каза:
-Извинявай, исках да кажа, че си сладка.
-Без подмазване, моля. - изкашлях се.
-Ок, ако не това, то тогава може ли да те кача на плота и страстно да те целуна?
-Ъ-ъм...
Беше вече късно, защото той вече го направи. Беше сладко и изненадващо. Первезността ми допадна.
След миг по стълбите слезе Кейлъб.
-Люк?! Защо?! Поне слезте от плота! За Бога!
-Не е каквото изглежда! - казахме в един глас. Тогава всички избухнахме в истеричен смях.
После отидохме до масата и седнахме, за да закусим. В този миг някой почука на вратата. Отидох да отворя. Беше Рейчъл.
-Рейчъл, здравей, какво има? Защо си разтревожена?!
-Защото... Просто виж!-каза тя и ми подаде един лист и едно писмо.
Хора, благодаря ви за 100+ четения. И както винаги очаквам вашите мнения. На снимката е Рейчъл. А от мен: Peace, Love, Happy!!!