My confused life

Глава 8

Той ме остави на земята. Мълчахме, свели погледите си към тротоара.
-Ам, бягам от вкъщи. Ти? - започнах разговора.
-Дойдох, за да те видя и, за да поговорим.
-Виж, дай да говорим, докато вървим към дома на Рейчъл! - предложих аз.
-Ъ-ъм, добре. Както кажеш! - усмихна се. Тръгнахме.
-Какво толкова имаш да ми кажеш?
-Хей, ами.... - почеса си главата. - Извинявай за това с фенките.... Аз не съм очаквал това.
-Нима?! Един известен човек трябва да очаква точно това.
Той извърна саркастично очи. Продължихме да вървим. Изведнъж изтреперих. Стана ми студено.
-Искаш ли ми якето? - попита някак си обнадежден Люк.
-Не...Помни, не сме във филм! Никога не сме били, не сме и никога няма да бъдем...
-Хах, както кажеш, Ким. Е, добре, аз ще тръгвам. Чао! - махна с ръка. - О, и май няма какво да говорим. Ще се видим в училище. - добави.
Вече почти бях пристигнала пред къщата на Рейчъл. Джена ме чакаше там.
-Здравей! Къде е Рейчъл? - попитах.
-Все тая. - отговори тя.
-Ок. Успокой се.
-Защо въобще си тук, Кимбърли?!
Замълчах си. Не казах нищо повече. Изведнъж се появи и Рейчъл.
-Здравейте хора, съжалявам за забавянето. - започна тя.
-Спокойно, не сме ти сърдити. - отвърнах и я гушнах. Джена стоеше като статуя. Рейчъл отключи вратата на входа на блока, в който живееше. Влязохме и се запътихме към асансьора. Натиснах копчето. Дойде след минута и ние влязохме вътре. Ситуацията беше сконфузна. Все пак, три момичета в асансьор, без нито едната да говори и гледащи към пода. След малко пристигнахме на етажа на Рейчъл. Излязохме и се запътихме към входната врата на апартамента й. Тя отключи вратата и ние влязохме. Отидохме в хола и седнахме на пода.
-Хей, Ким, харесваш ли Люк от 5SOS? - попита фалшиво искрено Джена.
-Не!
-Хм... - тя се усъмни в думите ми.
-И защо? - по дяволите.
-Защото просто не е мой тип.
След това гледахме филми и ядяхме пуканки. Към 01:00 часа си легнах, защо бях уморена. Ала, докато Рейчъл и Джена още се смееха някой хвърли камък по един от прозорците. Той го счупи. Аз станах от спалния си чувал и отидох до прозореца, след което го отворих.
-Наистина, Ким, нима? - попита Люк.
-Какво?
-Не си падаш по мен?!
Хора, извинете, че не съм писала от толкова време. А и главата е кратка и не е нищо особено. Но все пак ще се радвам да прочета вашите мнения, каквито и да са те...Peace, Love, Happy!!!