when we were younger

•1•

-Просто не схващам какво се случва вече. - Джехюн направи кръгови движения с китката си, държеейки цигара, а очите му бяха забили в една точка. - Почва да ми писва.

-Нима очакваше да сте си пръви дружки? - Джони се засмя леко, отпивайки солидна глъдка от кафето си.

-Не, очевидно. - Дже превъртя очи от досада, издишвайки отровния дим в лицето на приятеля си, сетне продължи. - Той е тотално откачил!

-Защо водим този разговор в момента?

-Не знам, напрягам се.

-Остави го да си троши главата.

-Не става просто така! - Джехюн ядно загаси фаса от цигарата, въздъхвайки шумно. - Нали после при мен ще дойде за помощ?!

-Не му помагай, умнико.

-Как?

-Казах ти. - Йонгхо го изгледа изпод вежди, сетне сведе очи към мобилното устройство в ръцете си, но продължи. - Остави го да прави каквото знае, не е твоя работа вече.

-Ами ако беше Тен на негово място?

-О, я стига! Тен не е толкова прост.

-Дали?

Джони остави въпроса без отговор, сякаш замисляйки се над него. Джехюн остана тих до него и нервно тресеше единия си крак, заблян някъде.

-Виж. - Започна на равен тон високото момче. - Щом иска да го направи, остави го. Няма смисъл да го спираш, това е Джемин и ти е пределно ясно, че въобще няма да те послуша за каквото и да е.

-Именно! Тъп е като магаре. Само знае да прави простотии, не го издържам.

Джони прихна в смях, спечелвайки си поглед на отчаяние от най-добрия си приятел.

-Нещо не му е наред! - Дже продължи да упорства. - Не може така. Преди два месеца искаше да замине в Америка да учи, а дори не знаеше какво. После искаше да отвори фирма, но и това не знаеше как. Само се чуди как да ми изцоца парите.

-Ти му позволяваш. Откажи му поне веднъж, нищо няма да ти стане.

-Не мога! Изглеждаше толкова развълнуван и ентусиязиран.

-От него нищо няма да излезе.

-Факт, но просто трябваше да го видиш! Беше супер надъхан.

-И какво? - Високото момче повдигна вежда, сякаш Джехюн бе виновен. - Отново нищо не направи. Престани да го глезиш.