•8•

76 12 13
                                    

Първото нещо, което Джемин съзря щом отвори очи, бе красивия изгрев в далечината и леките вълни на морето. Той остана мирен, твърде пленен от гледката, за да помръдне. Шяоджун спеше спокойно до него и той се усмихна едва едва. Искаше да остане в този тропически рай завинаги, харесваше му прекалено много тук.
И въпреки всичко, си заслужаваше спора с Джехюн за тази гледка.

Беше рано, но Нана бе развълнуван, което му попречи да заспи отново. Бяха отседнали в малко бунгало, близо до плажа, което имаше една баня, малка кухня, стая и хол. Нямаха нужда от повече и лукса на имението въобще не му липсваше точно сега. Той се отправи към кухнята и си направи кафе, сетне излезе на малката веранда и се загледа в красотата, която никога преди не бе виждал.

Бе леко прохладно, тихо и спокойно. Точно това се харесваше на Джемин най-много. Мястото бе спиращо дъха и той искаше да спре точно в този момент и да попие всеки детайл. Въздъхна доволно, отпивайки от топлата кофеинова напитка и взе книгата, която бе оставил на стъклената масичка още предишния ден.

Когато Шяоджун се събуди, Джемин вече бе изчел книгата си и започваше третото си кафе. Бе сигурен, че да прави това всеки ден, никога не би му омръзнало. Нямаше нещо като еднообразие и скука на това място.

-Откога си буден? - Джун се настани до него, отпивайки солидна глътка студена вода.

-Няколко часа.

-Какво искаш да правим днес?

Нана се замисли за момент, но беше доволен просто да остане на верандата целия ден, съзерцавайки всичко наоколо. Да диша свежия летен въздух, да чува морето, да усеща лекия бриз из косите си и просто да се отпусне.

-Нищо конкретно, нямам претенции. - Той повдигна рамене като си запали цигара. - Може да поплуваме или да се разходим наоколо, Бали е интересно място.

-Каквото кажеш. - Шяоджун бе пленяващо красив под заслепяващите лъчи на слънцето и Джемин трудно намери сили да откъсне поглед от него.

***

-Стресирам се.

-За какво? - Джони впи очи в Джехюн, който пък бе впил поглед в лаптопа, свъсил недоволно вежди.

-Оставих Ронджун и Донгхюк сами там.

-Ами Джено? Нямаше ли той да работи с Ронджун?

when we were younger Where stories live. Discover now