when we were younger

•30•

-Тръгна ли си? - Гласът му бе прекалено тих и нежен, което подразни Джехюн поради някаква необяснима причина.

-Да, тръгна си.

-Разочарова ли се?

-Какъв е този въпрос? - Джехюн свъси недоумяващо вeжди.

Нямаше желанието да говори за Джемин в момента, още по-малко пък с Тейонг...Не можеше да си открие място, някакво стягащо чувство на задух се бе настанило в гърдите му.

-Не изглеждаш доволен въпреки, че той се върна. Нали това искаше?

-Не ми се говори, Тейонг.

-Не е редно винаги да отбягваш темата!

-Каква тема? Джемин или ти? - Джехюн не желаеше да спори повече.

Толкова му беше дотегнало, че седна мирно на леглото в общата им стая и просто замлъкна. Дори не се опитваше да го слуша.

-Просто искам да знам какъв е проблема и защо отново си кисел.

-Няма абсолютно никакъв проблем.

-Забелязвам, да. - Тейонг се засмя, привъртайки очи от досада.

Чувството да вижда и да говори с Джехюн напоследък беше отвратително. Всеки път щом той чуеше името на Джемин, нещо в настроението му се променяше и Те изгаряше от желание да научи истината най-накрая.

-Няма да търпя това още дълго.

-За какво говориш? - Гримасата на лицето на Джехюн бе все едно току-що чу най-нелепото нещо някога.

-Не мисля, че има смисъл за продължаваме. Затова говоря!

Напрежението между тях започна да нараства и Джехюн се почувства приклещен. Това му дойде като гръм от ясно небе и въобще не му се понрави.

-В момента си създаваш нереални проблеми.

-Ти май грам не вдяваш какво ти говоря.

-Може би, защото ми сервираш, че приключваме просто така.

-Не казах това. - Тейонг бе повдигнал вежди, видимо напрегнат от създалата се ситуация. - Не ми слагай думи в устата.

-Но това имаше предвид. Просто го кажи и да се приключва. - Джехюн запали нескопосано цигарата, изсъсквайки недоволно от рязкото главоболие, което го налегна.

Защо всички си умираха да се скарат с него напоследък?

-Нима си готов толкова лесно всичко между нас да приключи?