Чу се шумолене отнякъде. Всички се стреснахме. Нямаше никой освен нас, май...
Изведнъж пред нас се появи човек, целия в черно, а лицето му беше закрито от голяма черна качулка. Той постави пред нас огромна книга със странни символи на корицата. След това изчезна така, сякаш не е идвал...
След като се успокоихме решихме да разгледаме странната книга. На корицата имаше един кръг с квадрат в него и в него триъгълник. Всички се спогледахме. Всеки от нас имаше медальон с този символ!!!
Разтворих книгата бавно. Вътре имаше плик. Отворих го. Той гласеше: "Ще разберете отговорите на въпросите си утре сутринта. Ще ви чакам на същото място където сте сега, утре след зори.". Добре че утре е събота. Решихме да се приберем още сега за да не закаснеем утре. При това всеки един от нас искаше да разбере какво се случва...
(Ооо, забравих да ви опиша всички от нас:
Зак- кестенява коса, сини очи. Косата му променя цвета си спрямо настроението му.
Ели- кафеви очи, руса коса, слаба, винаги знае какво мислиш
Али- червена коса, червени очи, когато се ядоса и погледне някой предмет в близост до нея той пламваше.
И накрая аз- дълга кафява коса, сини очи, доста често сънувам странни сънища...)
И така, като се прибрах веднагасе проснах на леглото. Бях сама тъй като родителите ми заминаха по работа за месец...
Сутринта бях готова точно в шест часа. Взех книгата и излязох пред къщата където ме чакаха и тримата. Потеглихме към нашето място. Целия път мина в пълно мълчание.
На нашата поляна ни чакаше същия мъж от снощи. Този път лицето му се виждаше. имаше дълга тъмно руса коса и светли очи. Той се приближи към нас и...
