Сутрешното слънце озари тъмната ми стая. Отворих очи. Станах от леглото и с бавни крачки стигнах до банята. Измих си лицето. След това оправих косата си. Върнах се в стаята си и се подготвих за училище.
Отправих се към кухнята. Навсякъде се разнасяше аромата на палачинки. Поздравих майка ми и се настаних на масата.
Като цяло една нормална сутрин. Увеличих музиката от слушалките си и се запътих към училище. Малко по-късно влязох вучилищната сграда.
-Роуз- обърнах се. Към мен тичаше една от най-добрите ми приятелки Али. - Роуз, здравей, как си???
-Ами добре. Къде са другите?
- Зак закъснява, а Ели е болна.... И така.. Хайде да се видим след училище!!!
-Задължи- и преди да довърша думата звънеца би. Оххх този звънец.. Роуз ми помаха и побягна.
Първи час, История. Седнах на последния чин и се заслушах в урока.... И така минаха останалите ми шест часа. Видях всички от компанията и се запътих към тях. За моя изненада се оказа че Ели е дошла чак на третия час... И така. Запътихме се към нашето място, което представлява полянка и голяма скала с изглед към планините. Просто уникално място. И разбира се, никой друг освен нас не знае за него. Беше извън града, което не ни пречеше, тъй като не ни беше толкова далеч. Стига приказки. Стигнахме там. Първо си написахме домашни и други глупости, за да имаме правдание пред родителите ни. След това Зак извади от раницата си храна и напитки. И веселбата започна....
-Хора, въобще не ми се тръгва от тук.- провикна се с пълна уста Али. Всички се засмяхме.
Ели пусна музика. Добре че всички имахме еднакви предпочитания за песни и групи. :D
Всичко беше напъл нормално, докато...
