Не искам много... Искам само него
Той ми стига. Стига ми усмивката, която има и сърцето, което носи. Стига ми това да е до мен. Не искам пари или телефони. Нито да ме возят в скъпи коли. Стига ми да ходя пеша с него, да имам стар телефон, по който само да чуя гласа му и пари колкото за семки, които да чоплим в късните летни часове
Стига ми това, защото никога не ми е трябвало много. Защото съм знаела, че когато намеря човекът, който ми трябва ще успеем заедно.
Сега не ме интересува 2 лева ли имам или 200,защото с него парите нямат значение. С него не ми трябва нищо по- различно от устните му и ценните спомени, които създаваме с празните джобове, но пълните сърца.
За него съм готова да преобръна света, защото той преобръна сърцето ми, по възможно най-страхотния начин. И знаете ли? Направи го с най-скъпото нещо. Не... Не бяха подаръците, нито ресторантите, а просто характера му. Най-скъпото нещо, което за мен струва адски много. Това е единственото нещо, което мога да си позволя да имам с цената на любовта.
И един ден, когато успеем и имаме всичко на мен пак няма да ми трябва
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Защото моето всичко
е простичко...
Той, с главно Т
Из,,Чувства в трамвая"
~Авторско~
08.01.22г
YOU ARE READING
Чувства в трамвая
PoetryЗдравейте мили хорица ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Под заглавието "Чувства в трамвая" не очаквайте да прочетете някоя книга, защото това е доста по-различно. Под това произведение се намират "стихосбирките" ми. Не знам дали да ги нарека точно с...
