~4~

16 1 0
                                    

Два дена по късно, вече бяхме пристигнали на морето и се бяхме настанили в хотела който беше топ нямаше никакви забележки а и другото което беше хубаво е това че един приятел с който си пишех преди да си стана гадже с Оскър и ми беше много яко тъй като ни деляха 2 етажа тоест той беше на първият а аз на четвъртият. Беше 7:30 когато майката на Мика влезе в стаята за да ни събуди да закусим и да се оправим за плажа.

- Хайде Мика ставай и ми кажи какво искаш да закусиш - викаше й майка й.

- Ммм ставам, ставам - обадисе и тя.

- Хайде и вие момичета - каза и на нас.

- будни сме - казахме с Ребека.

- Добре какво ще закусвате - попита ни тя.

- Аз искам мекици - каза Мика.

- Аз също - отговори и Ребека.

- Хмм аз искам пица - добре ей сега ще ви донеса закуската.

- Добре - казахме й и трите.

Станахме една по-една и Ребека влезе първа в банята а аз и Мика излязохме на балкона ни, така минахме всички прз банята и закуската не беше вече при нас.

- Хайде да закусваме на балкона там на масичката ни - предложих им.

- Хайде - отговориха ми.

Закусихме на балкона и решихме да се оправяме за плаж и ето как изглеждаха банските ни.

Моят:

На Мика :

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

На Мика :

Родителите ни вече бяха готови и тръгнахме към плажа а през това време бях забравила да ви кажа аз и Оскър бяхме скрани жестоко тъй като той ми изневеряваше така че докато вървяхме към плажа аз си пишех с моят приятел който се казваше Весо и беше ...

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Родителите ни вече бяха готови и тръгнахме към плажа а през това време бях забравила да ви кажа аз и Оскър бяхме скрани жестоко тъй като той ми изневеряваше така че докато вървяхме към плажа аз си пишех с моят приятел който се казваше Весо и беше супер сладък, пристигнахме на плажа оправихме си нещата и решихме да влезем в морето а Весо се намираше малко по-нагоре от нас.

- Хайде да влизаме - размрънка се Мика, туек е момента да споделя че Мика и Анджело не са скрани.

- Влизаме ей сега изчкай малко - казах й.

Влязохме в морето и беше много хубаво липсваше ми лятото и най-вече морето, мина се не малко време и решихме да излезем като отидохме на шезлонзите си.

- Хей хора, кой ще дойде с мен до капанчето да си взема фрапе? - попитах ги.

- Хайде тъман ще си взема и аз нещо - каза Мика.

Тръгнахме към капанчето и  си поръчахме и докато чакахме кой да видим там Весо и неговият приятел Миро.

- Мика, виждаш ли тези момчета там? - попитах я.

- Да, на мен ли ми се привижда или това са Миро и Весо? - учуди се тя.

- Неее това са те, хайде да отидем при тях - отговорих й.

- Нее ако Анджело разбере съм мъртва - каза ми тя.

- Фрапетата - каза продавачката и си ги взехме.

- Хайде дее няма да разбере обещавам

- Офф Добре от мен да мине - каза тя и я задръпах към тях.

Бях зад Весо и сложих ръце на очите му.

- Познай кой е - казах му.

- Хмм да помисля едно сладко момиче с хубав характер и малко лошо де - каз атой и аз леко го бутнах с крак.

- Хах шехувам се, Алекса - каза го толкова сладко и аз го пуснах той се обърна и ме гушна и аз него.

- Как си? - попитах го като се отделихме от прегрътката.

- Супер съм, ти? - отговори ми.

- Супер щом те виждам, а чакай сега да ви запозная Весо това е Мика разказвала съм ти за нея, Мика това е Весо знаеш за него - казах им и те се ръкостискаха.

- Здравей Мика приятно ми е - каза и Весо.

-И на мен - отговори му тя.

- Такаа а Миро теб те забравих, хах легувам се ела - казах му и го хушнах както и той мен.

- Здрасти Али най-после се срещаме - каза ми той.

- Хах, така Миро това е Мика а Мика това е Миро, надявам се да се сприятеите - казах им като им намигнах.

-Здравей Мика - каза той и се ръкостиснаха

- Здравей Миро приятно ми е - отвърна му тя.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°

Здравейте!!! Това е новата глава от книгата . Извинявам се ако има грешки и се извинявам , че качваме по рядко просто сме на училище и нямаме много време .

Ah this unforgettable summer Onde histórias criam vida. Descubra agora