Различното в мен

Първият ден от новият ми живот

6:55 сутринта.

Добро утро на всички. Тъкмо се събудих в новия ни дом и честно казано ,гледката рано сутрин в новия ни дом изглежда изненадващо приятна за разлика от снощи , когато времето беше мрачно и струдено. Събудих се в бялата си спалня в огромната ми таванска стая ,огряна от ярките сутрешни светлини на Слънцето ,нахлули в стаята ми. Отворих очи и се протегнах ,след което станах да се оправям. Облякох си бледорозава тениска и тъмносини дънки , които комбинирах със черното ми кожено яке и белите ми кожени маратонки ,след което отидох в банята измих си лицето и зъбите и след това се върнах в стаята си и сресах косата си ,след което грабнах червената си кожена раница на рамо и излязох от стаята ,за да тръгна към училище на време и да не закъснея за първия ми час , който беше история.
На излизане , когато затворих вратата след себе си ,видях Джони , който също тъкмо умърлушен излизаше от стаята си и ми изглежда адски много недоспал .
- Добро утро. - поздрави ме той , докато затваряше вратата на спалнята си след себе си , която за мое огромно съвпадение се намира точно срещу моята стая.
- Добро утро. - отвърнах и го погледнах със недоволна физиономия.
- Какво има ? - попита ме той в очакване на отговора ми.
- Нищо. - отвърнах набързо и се опитах да сляза набързо по стълбите ,за да се разминем ,но за мой късмет ,не стана. Той препречи пътя ми и скръсти ръце пред себе си.
- Хайде де ,кажи ми. - настоя да разбере какво ми е ,брат ми.
- Нищо. - отвърнах ,след което ме погледна настоятелно.
- Нищо. Просто явно не си се наспал добре. - отвърнах му искрено.
- А ,да. Снощи се запознах с едно момиче и ....- прекъснах го , когато започна да ми разказва за новата си приятелка.
За Бога ,тук сме по-малко от ден ,а той си е намерил нова приятелка. Как успява ?
- Не говори. Не искам и да знам. - казах ,правейки жест с ръка ,с който да се отдръпне от пътя ми. Той се отдръпна и аз минах покрай него .
- Добре ,добре. - отвърна ми леко кисел , затова че не съм го оставила да довърши.
Джон наистина много мрази , когато някой го прекъсне , докато той или някой друг говори. Смята , че всеки , който има глас ,даден от Бога ,има правото да се изразява напълно. Аз също мисля така ,но За Бога ,нямаше как да го изслушам цяла сутрин , докато ми говори за новата си приятелка ,особено при положението , че бихме имали огромна вероятност да закъснеем за първия час ако го оставя да ми надуе главата цяла сутрин.
- Само щях да кажа , че си писахме цяла нощ и затова не можах да заспя. - провикна се зад мен , когато аз тъкмо щях да слизам от стълбите ,но тогава се спрях ,плеснах се по челото и се обърнах към него .
- Виж ,Джони аз наистина много се радвам за теб , затова че си намери нова приятелка ,но .- постарах се първоначално максимално колкото се може да запазя спокойствие.
- Но това въобще не ме интересува. - разкрещях му се.
- Чуй ,това си е твоят живот и можеш да правиш каквото си искаш с него. Това не ме засяга. Само се пази и не стой до толкова късно. Разбра ли ме ? - довърших си мисълта все още ядосана но се постарах да се успокоя ,за да може денят ми да започне добре.
- Да ,добре. - отвърна ми ,правейки жест с ръце ,с който ми дава знак да се успокоя.
- Виж , съжалявам ,но просто това си е твоят личен живот и не е нужно да ми споделяш всичко ,свързано с него. Ясно ? - извиних му се когато се успокоих и му изясних как стоят нещата.
- Да ,ясно. И за твое сведение ,не бих споделил всичко ,свързано със приятелката ми със сестра ми. - отвърна ми самоуверен и спокоен ,Джони.
- Уха. - отвърнах съркастично ,след което и двамата леко се разсмяхме.
- Виж , наистина много се радвам за теб ,но нека първо я опознай и после , когато я доведеш у дома ,за да се запознаем ,ще разбера всичко , което ми трябва . Става ли ? - обясних му с искренна усмивка.
- Да ,ясно. И впрочем това важи и за момчетата , които ще се навърта около теб. Оу и не ми се сърди ако пребия някои от тях. - отвърна ми ,след което аз отново се засмях.
- Какви момчета ? Знаеш отлично , че аз не си падам по такива неща. - уточних му през смях ,но бях напълно сериозна с думите си.
- Да ,знам ,но. - отвърна ми през лек смях Джон ,но после започна да говори по-сериозно.
- но ти също вече порасна и някой ден момчетата ще започнат да се навърта около теб и да те канят на срещи ,и ако някой ден ти се съгласяваш да излезеш на среща с някое от тях ,искам да знаеш , че ще ти пазя гърба каквото и да стане. - довърши изречението си ,брат ми ,говорейки ми остроумно но и сериозно.
Винаги съм знаела колко много брат ми винаги е държал на мен ,така както и аз на него ,така че съм адски много благодарна на Всевишния , затова че го имам до себе си.
- Да ,знам. Благодаря ти, Джони. - благодарих му ,след което и двамата се прегърнахме.
- Няма за какво. - отвърна ми ,любящият ми и грижовен брат ,след като се отделихме от прегръдката.
- А сега хайде да вървим ,за да не закъснеем за първия учебен ден. - наредих му
ентусиазирана.
-Добре, добре. - отвърна ми весел и щастлив ,Джони.
- Само да си взема телефона и идвам. - добави брат ми ,след като провери в джоба на коженото си яке ,дали го е взел.
- Не е ли в теб ? - попитах го с надеждата да излезе в другия джоб на якето му или да си го открия някъде в раницата му , когато провери по време на междучасието .
- Не. Забравил съм си го вътре. Хей сега се връщам. - отвърна ми ,Джон ,след което се върна в стаята си ,за да си вземе ,,пощенския гълъб ,с който да продължава да си пише със всеизвестната Жулиета ".
Ах ,Джони ,Джони. В какъв Ромео си се превърнал. Как не те е срам . Да спи буден по нощите ,за да си пишеш със момиче. Явно градът те е променил още с идването ни.
Да видим мен ли какво ще ме очаква.
- Добре. Побързай. - провикнах се зад него , когато се върна в стаята си за телефона.
- Тук съм. - отвърна ми след една минута , когато се върна в хола на тавана.
Да ,правилно ,,чухте" в тавана ни има две големи тавански стаи , където се намират нашите стаи - моята спалня и тази на Джон и по средата има един сравнително тесен коридор , който ги дели една от друга достатъчно ,че да не мога да чувам досадната му метъл музика , когато си я пуска.
Така , че може да се каже , че добре ще съжителстване в тази къща. А впрочем на края на сравнително малкия ни коридор се намират стълбите , които водят директно към втория етаж , където се намира спалнята на нашите плюс още две спални , които решихме , че ще превърнем в гостни и на първия етаж се намират холът , който е малко по-голям и широк от този на нашия етаж ,кухнята ,трапезарията и банята .И един също така според мен огромен плюс е , че в тази къща буквално всяка една спалня в тази къща разполага със по една собствена баня , което си е адски много яко. Дори и в нашите спални ние също си имаме отделни бани , което мисля , че е адски много яко. А и тази къща е много по-голяма от старата ни къща , която беше изключително много по-малка , стаите също бяха много по-малки , коридорите бяха адски много по-тесни , буквално моята стая и тази на Джон бяха една до друга ,поради което постоянно се карахме през стените със него , затова че си пречим и за капак на всичко старата ни къща разполагаше само с две бани , което понякога беше адски много неудобно , особено когато вкъщи живеете 4 души + куче и много обичате да си каните и приятели за преспиване. Аз и Джон страшно много обичахме , когато живеехме в Тенеси непрестанно да ни каним приятели на гости за преспиване за уикендите и ваканциите без значение по какъв повод - понякога момчетата от училище от отбора по футбол ,на който брат ми беше капитан идваха у нас ,за да обсъждат стратегиите си , понякога с момичетата от клуба ми се събирахме заедно ,за да обсъждаме плановете по новите си проекти , понякога просто обичахме да се събираме всички заедно ,за да учим с приятели ,а понякога ,ами , понякога просто нищо друго освен , че ми харесваше да прекарваме повече време с приятелите си у дома ,особено през уикендите и ваканциите ,но и ни беше адски много тясно толкова много души да се събираме всички заедно в една къща. Дори и много пъти се оказваше така , че приятелите на брат ми и моите се събирахме заедно под един покрив , защото се оказва , че сме поканили на приспиване в един и същи ден. И въпреки , че ни беше адски много тясно ,всички ние страшно много се забавлявахме и това адски много ще ми липсва. Но какво пък. Може и този град да продължава с приятните изненади като този чудесен дом.
Това ми мина през ума допреди брат ми да отвори вратата и да се върне при мен.
- Най-накрая. Хайде ,ела. Трябва да побързаме ,за да не закъснеем за училище иначе мама ще ни извика .- казах на Джон , докато се отправяхме към стълбите заедно с брат ми.
-Хелена ,Джон ,хайде ,слизайте деца . Ще закъснеете за училище. - провикна се прекрасния ,звънлив глас на майка ни , който идваше от първия етаж ,но не само той се провикваше от там до тук ,а и уханието на прясноприготвени бананови ,шоколадови палачинки се долавяше чак до нашия етаж.
- И това. - казах тихо и вдигнах ръка с показалец ,показвайки на брат си , че в действителност стана точно това , което му казвах преди майка ни да ни повика.
- Хайде да вървим. - подканих брат си вече да тръгваме за училище.
- Добре ,добре. - каза и той и хукна лениво ,все още съненият ми брат след мен. Ние спокойно слязохме по стълбите чак до първия етаж и отидохме в кухнята , където бяха родителите ни. Майка ми беше с бяла престилка на червени сърца и приготвеше нейните божествени вкусни домашни палачинки за закуска и ги слагаше в една голяма бяла керамична чиния , която беше до печката ,а пък баща ни бе седнал край самата и четеше съсредоточено своя сутрешен вестник ,наслаждавайки се едновременно с това на чудесната закуска ,приготвена от нежните ръце на майка ни ,в компанията на прясно изтискам портокалов сок и пресни горски плодове .
Аз и Джон се спряхме на място и поехме от божествения аромат от великолепната закуска , която майка ми приготвеше . Този божествен аромат определено повиши настроението ни за деня и двамата блажено се усмихнахме от поемането на този превъзходен аромат. Поздравихме любезно нашите и седнахме на масата ,като аз седнах от лявата страна на татко ,а Джон от дясната.
- Добро утро ! - поздравих аз .
- Добро утро. - поздрави с малко по-ведро настроение брат ми.
- Добро утро ,деца. Как спахте ? - поздрави ни любезно с лъчезарна усмивка на уста и ни попита ,майка ни.
- Добре. - отговорих бодра .
- Добре. - отвърна също брат ми ,макар всички да знаем , че е лъжа ,но и нямаше как да й каже истината , защото в противен случай нашите щяха да го разпитват защо ли не е мигнал цяла нощ , особено майка ни ,а пък на брат ми надали му се дават такива обяснения.
- Добре. Радвам се да го чуя .- отвърна майка ни , която ни погледна леко изпитателно , особено брат ми ,но въпреки това робът й все още беше мил.
После след като майка ни приключи с приготвянето на палачинките ,тя също седна на масата до мен и докато Джон закусваше всички си приказвахме.
Когато бях малка ,малко след раждането ми , нашите са осиновили едно малко и невинно бебе със бял като сняг тен , тъй като не са могли да имат второ дете , тъй като баща ни бе превърнал майка ми и мен във вампири и това малко бебе беше моят брат Джон . Джон и аз винаги сме се разбирали отлично ,а нашите винаги са го обичали като техен същински биологичен син и винаги са ни давали всичко по равно и на двамата. Но Джон е единственият в семейството ни , който е смъртен и затова може пре спокойно да яде човешка храна и затова майка ни му готви веднъж на няколко дни , тъй като готви буквално като за цялото семейство ,а единственият , който може да възприема човешката храна е той ,така че всичко на трапезата е за него ,а и това , че майка ми готви като за цялото семейство е чудесен щрих относно нашето прикритие като едно най-обикновено семейство. А за разлика от него ,ние останалите се храним със по една кръвна банка на седмица. Това е нещо като строга диета за нас вампирите , защото ,както знаете ,кръвта е единственото , което ние вампирите консумираме и ни дава сили ,но спазваме тази диета , защото в семейството ми имаме традиция още от древността да не убиваме хората ,за да живеем в хармония с тях ,а и чрез тази диета даваме на хората един пълноценен живот и ги снабдяваме със много повече кръв ,в сравнение със другите вампири , които се хранят свободно й ,,мистериозно" убиват ,,изчезнали" хора. Но и при спазването на този вид кръвна диета е от изключително значение и приемат на цял един пълен литър кръв . Приемат на една банка кръв на седмица ни дава нужната енергия ,за да живеем нормално като Вас хората ,сама че това подпомага и за нормата сила и контрола на силите ни . И ако ни се случи така , че да не успеем да се снабдим със тази банка кръв на време ,ние започваме да отслабване и губим контрол над силите си и вампирясваме . Но за щастие това никога до сега не се е случвало в семейството ни. Но ако трябва да съм честна с Вас , истината е , че в момента страшно много завиждам на брат ми , затова че може да се наслади на цялата тази великолепно ухаеща храна . Но както и да е. Това е негово право.
,,Хапвай ,братко." - това ми мина през ум , докато разговаряхме и след като приключихме разговора си погледнах към брат ми , който се тъпчеше със палачинки със течен шоколад .
- И си мислех , че ще е добре да напазаруваме и довечера да организираме парти ,послучай преместването ни ,на което да поканим целия квартал ,за да се сближим с гостите. Ти какво мислиш скъпа ? - попита ме ентусиазирана ,майка ми .
Аз й се усмихнах и се постарах да скрия притеснението си и по двата въпроса.
- Звучи добре. Както прецениш ,мамо. - отговорих мило през усмивка ,преструвайки се на щастлива .
- Оу ,само , че ,може ли да отидем на пазар следобед , когато се върна вкъщи след училище. И мислех да се поразходя малко наоколо ,за да поразгледам из града и да го поопозная по-добре. - уведомих майка  си .
- Добре ,скъпа. Да ,това е добра идея. А и от както сме дошли въобще не си излизала навън. - не пропусна да го спомене през лек смях ,майка ми.
Майка ми смята , че съм прекалено много затворена в себе си и трябва да излизам навън повече и да се веселя ,но за Бога ,какво очаква от мен ? Как така очаква да се веселя навън без да издам семейната ни тайна ,а тя отлично знае , че обожавам да летя през нощта , когато съм на вън или да си играя със силата си за контрол над огъня. Както и да е.
- Да ,но ние сме тук едва от дек ,така че. - припомних й ,поклащайки леко глава в знак на намек , докато й говорех ,за да й стане ясно.
- Да , знам ,но мисля , че ще е по-добре да излизаш навън по-често. - отвърна ми мило и категорично майка ми.
- Аз и Джон ще вървим на училище .Чао ,мамо. - отвърнах набързо и веднага станах от масата със раница на гърба ми и погледнах към Джон ,правейки му знак да вървим.
Той остави палачинките ,с които се тъпчеше ,стана от стола и хукна след мен ,взимайки раницата си ,закачена за стола.
Аз отидох и прегърнах баща си ,поставяйки целувка на бузата му ,после отидох и при мама , която колкото и да ме влудява ,тя е всичко за мен и аз я обичам безкрайно много. След това и Джон направи същото ,но малко лениво ,след което и двамата отидохме в хола ,излязохме през вратата и тръгнахме към училище.
                        ...