Просто дишай

9 0 0
                                    

Поредният ден. Поредният скучен и предвидим ден. Всичко е едно и също и нищо не се променя. Или поне дотогава така си мислех. Знаете ли , когато на човек му се налага да пътува често всички градове му се струват еднакви.  Местоположение с огромни сгради и ярки светлини ,и разбира се ,онзи шум на строителите и техните машини ,строящи или все по-нови ултрамодерни сгради ,или все по-големи и грандиозно изглеждащи небостъргачи . Много малко хора осъзнават как тези ремонти до известна степен замърсяват въздуха , който дишаме и когато си безсмъртен е трудно да осъзнаеш колко ценно е всяко количество кислород , което вдишваш ,но за смъртните ,те надали осъзнават колко много на някои от тях им вреди това да вдишат замърсено количество кислород. Чудя се ,дали общинските кметове и президентите на държавите осъзнават до колко вреди това на жителите им , когато решат и предприемат да стоят някъде ? Използването на толкова много машини и всички онези строителни материали , които се използват като основа при построяването им и се  смесват със кислорода , който всички ние вдишване. Чудя се някои от тях замислят ли се изобщо за това ?
Но както и да е. Вече да се занимавам с такива неща не е моя работа. Но преди беше. Преди няколко месеца , докато все още учех в старото си училище в Нашвил - в щата Тенеси ,в началото на гимназията бях създала клуб за опазване на околната среда (КООС) ,в който аз и съучениците ми се занимавахме със благотворителни дейности във връзка със опазването на околната среда ,като безплатно засаждане на дървета в обществените паркове и излизахме на протест против построяването на сгради , които можеха да премахнат зеленината в красивия ни град. И се справяхме доста добре с мисията си , честно казано. Дори и веднъж бяхме победили кмета на града ни - Джон Купър да промени местоположението на строежа на новото кметство . Ако трябва да съм честна с Вас , истината е , че от всичките ни постижения ,най-много се гордея с това , защото ако не бяхме попречили строежа на кметството ,любимия ни парк , където аз й приятелите ми се бяхме запознали и играехме заедно там като малки, щеше да бъде унищожен.
Изключително много се радвам и съм безкрайно много щастлива , затова че имах възможност да си тръгна от родния си град горда с това , че успяхме да ги запазим здрав , защото дърветата ни там останаха здрави ,станаха повече от всякога след засаждането на новите и въздухът стана максимално чист Колкото се може да стане за един град.

Различното в мен Où les histoires vivent. Découvrez maintenant