Разрушена душа

Защо?...

Беше красиво....
Фантазия,
мечти...
Докато не си признах.
О, проклетата моя уста.
Защо не слушаше ума!?
А сърцето, със неговия омаен шепот!
Как успя да надвика и дори най-шумната мисъл?
Защо си призна
и празнината изкопа.
Но така ще бъде, щом слушаш сърцето
над ума... Ох, проклето сърце....