[+18] В тази книга присъстват еротични сцени !
_________________________________
Направих грешка и сега той иска да ме накаже.
Всеки знае, че е по-добре да не крадеш от Хуанко , но аз бях отчаяна. И аз бях толкова близо до това да ми се размине. Бя...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Две години по-късно...
Странно е как цял живот бях искала да създам семейство и мечтаех да създам семейство, но в същия дух винаги съм вярвала, че по някаква причина това няма да се случи. Защото създаването на семейство не е лесно нещо. Не можете да го направите с всеки.
Никога не съм мислила, че ще се случи. Въпреки че наистина исках това да се случи, не мислех, че ще бъда достатъчно благословена да видя този ден.
Когато видях пръстена в кутията , докато Лео беше коленичил на пода, имах искрица надежда, че може би този истински живот, за който винаги съм мечтала, най-накрая ще стане реалност. Когато казах „да“, направих огромен скок към това да бъда с моя невероятен мъж, с когото можем заедно да имаме щастлив живот. Можех да го видя в очите му в онзи ден преди година. Той ме искаше и ме обичаше.
Никога не съм мислила, че докато всичко това се случва, в мен расте бебе.
Бебето, което вече е на една година и три месеца, нашата малка Роза, която държа в ръцете си точно в този момент.
В първия миг, когато я поставиха в прегръдките ми, можех да се закълна, че се усмихна, знаейки в този момент, че е точно там, където й е мястото, с майка си, на път да бъде центърът на баща си и моята вселена… завинаги.
Нямаше нищо подобно да видя малкото й лице да се пъхне в гърдите ми, докато сестрата ми я предаваше. Освен това нямаше друго преживяване като това да видя Лео да става баща на момиченце.
Всички тези мисли се въртят в ума ми, докато седя тук с нея в нашата детска стая, бавно се люшкам напред-назад на стола си.
Обичам живота си. Толкова много го обичам, че с Лео отидохме в кметството да се оженим. Винаги съм мислила, че ще имам огромна сватба и един ден ще го направя, но обичам живота си толкова много, че дори нямах нужда от нея. Всичко, от което се нуждая, е това бебе и Лео.
На вратата се чука леко и може да е само Лео.
"Нали знаеш, че не е нужно да чукаш в собствената си къща?" - казвам тихо, поглеждайки назад през рамо.
Той се засмя.
Той ме целува по челото, преди да целуне Роза. Трябва да призная, че понякога, когато целуне бебето ми, малко ревнувам. Може би защото нямах много време да го имам само за себе си.
Обърнах се към Лео, който ме наблюдаваше, докато гледах бебето си. Усмихнах му се сдържано и казах: „Щеше ли да ме убиеш в онзи момент"
Той се наведе и хвана ръката ми :
-В онзи момент единственото нещо ,което исках е ти да станеш моя завинаги. Обичам те ,Ирина Дел Хуанко!
-И аз те обичам, любими.
Край...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
