Две истини

Глава 5 - Имам с какво да те посрещна.

ЗДРАВЕЙТЕ, МИЛИ МОИ!
ЧАСОВЕ ПРЕДИ ДА СИ КАЖЕМ ДОВИЖДАНЕ С 2023-та, АЗ СЕ ПОЯВЯВАМ С НОВА ДЪЛГА (И ПОСЛЕДНА ЗА ТАЗИ ГОДИНА) ГЛАВА, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА!

ЖЕЛАЯ ВИ ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА '24-та И САМО ПОЗИТИВНИ ЕМОЦИИ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ИДВАЩИ 366 ДНИ!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Карина

— Какво става, дразнител? — до болка познатият глас на брат ми стигна до мен, когато минах покрай вратата на хола и се заковах за мястото си, само за да го видя седнал до шкафа с игрите за плейстейшън. Не, не, не, не, не! Той не трябваше да е тук! Трябваше да се е разкарал още по обяд! — Как беше в университета днес?

— Ти какво търсиш тук? — изненадата полепна в гласа ми, извисявайки го с една идея.

— Кари, по-възпитано! — забележката на мама долетя от кухнята, карайки баща и син да се подсмихнат.

— Мили батко, ти какво търсиш тук? — възвърнах нормалния си тон и изпънах устни в очебодно фалшива усмивка. — Не трябваше ли вече да се любуваш на новия си дом? — скръстих ръце пред себе си. Не бях чакала три години да се махне от къщата, за да виси само тук. Не и след като бях опитала живота на единствено дете, докато следваше в Пловдив. Не, че не обичах брат си, но повече го обичах, когато не живеем под един покрив.

— Трябваше, но глупаците, които правиха долната баня, са спукали една от тръбите. Направо ми призля като чух, че ще им трябва още една седмица да отстранят проблема.

— Ужас. — направих физиономия не толкова заради лошия късмет на брат ми, колкото заради моя. Седем дни в една къща означаваше още четиринадесет причини да се скараме или сбием. Или и двете.

— Вие какво правихте с Ирина, че си идваш чак сега? — дори не си направих труда да отговоря на тъпия му въпрос, а просто вдигнах двете малки торбички в дясната си ръка.

— Какво пак си пазарувала? — изпуфтя сякаш вадеше парите от своя джоб.

— Бяха ми свършили два крема и си харесах една блуза. — извъртях очи. — Отивам да си оставя нещата в стаята и ще помогна на мама. — изпратих въздушна целувка на баща ни, а той я улови и залепи на сърцето си, както правеше откакто бях малка.