Две истини

Глава 30 - Момиче, правено за теб.

ПРИСТИИИГА ХУУУБАВАААТА ДЖИИДЖИИИ! С ДОБРОО СЪРЦЕЕ, ЗАСМЯНО ЛИЦЕЕ И НОВА ГЛАВАА!
ОТНОВО МЕ НЯМАШЕ ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ, МИЛИ МОИ, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА ГЛАВАТА СЪЩО Е ДЪЛГА, ТАКА ЧЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОПЛАЧЕТЕ!

ПАК СЕ ЗАВЪРНАХ С МОИТЕ ТАКА ЛЮБИМИ СКОЦИ ВЪВ ВРЕМЕТО, НО РЕШИХ ДА ВИ СПЕСТЯ НЯКОЛКО МЪЧИТЕЛНИ МЕСЕЦА И ДА ПРЕМИНА КЪМ ПО-ИНТЕРЕСНОТО.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Огнян
*4 месеца по-късно*

— Кука, знаеш ли в колко часа тези отпътуват? — Веселин ми подвикна, сочейки камионите, до които стояха момчетата.

— Нали Желев водеше нещата с румънците? — спрях се, щом дойде до мен и погледнах телефона в ръката си точно когато спря да звъни. — Къде изчезна пак?

— Нямам идея, не си вдига телефона от сутринта. Заклевам се, този е страшен несериозник. Може ли ти да намираш времето да идваш тайно от полицията, а той да има само една работа и да не я върши като хората? — преглътнах с известна доза усилие при констатацията му, но не позволих на вината да пропука изражението ми.

— Обади се на Демир, той знае къде да го намери. Междувременно момчетата да товарят. Стоката да не седи така.

— Добре, че си ти. Поне един с мозък.

— Хайде, действай. — потупах рамото му в подкана да върви и набрах номера на хамалската фирма, която бях наел, по път към Явор.

— Добър ден. — гласът на възрастна жена ме поздрави учтиво. — Звънях Ви по-рано във връзка с часа, в който да дойдат колегите. Остава ли същият?

— Да, в четири ще ги очаквам на адрес. — влязох в оранжерията и вдигнах ръка към незаконния син на Дейвид Бекъм. Нямаше значение колко ме псуваше, от време на време продължавах да го наричам така. Беше ми станал нещо като малко братче още от първия ден и смеех да твърдя, че го обичах като такова.

Доизясних още няколко подробности с жената, преди да затворим и да се сблъскам с любопитните кафяви очи на Озеленителя, както му казваха някои от кретените тук.

— Какво ще правиш? Защо са ти хамали?

— Освобождавам апартамента. Споразумях се за цена с едно семейство, но предпочитаха помещението да е празно.