Фюри

Глава 2

Оголил кучешките си зъби, 416 изръмжа срещу Ели и когато я сграбчи над лактите, я проряза болка. Той я блъсна по гръб, върху една от масите в конферентната зала. Наведе се над нея с разярено лице, а от тъмния му поглед струеше гняв. Обхвана я истински ужас.

Отвори уста, но от нея не излезе нищо. Пое си дъх. Той изръмжа и я притисна надолу още по-силно.

— Какво, по дяволите? Остави я! — ахна директор Борис.

С периферното си зрение Ели долови някакво движение, но не посмя да отвърне поглед от тъмните яростни очи на 416. Изглеждаше така, сякаш бе готов да разкъса гърлото й с острите си зъби, които сега се намираха на сантиметри от плътта й. Сърцето й блъскаше толкова силно, че тя се зачуди дали то няма да се взриви под ребрата й. Беше оцелял и щеше да я убие по начина, който й бе обещал, ако някога му се удадеше такава възможност.

— Остави я! — заповяда мъжки глас, твърд като стомана.

— Какво, по дяволите, става? — попита друг, с изтънял глас, който звучеше шокирано.

— Фюри, пусни я! — нареди трети мъж с необичайно дълбок глас.

Очите на Фюри, изпълнени с ярост, се отместиха от ужасения поглед на Ели, той обърна глава встрани и изръмжа на някого зад него:

— Не. Това е между мен и нея. Отдръпнете се!

Младата жена с облекчение прокара език по напуканите си устни, можеше да диша отново. Ръцете му бяха направили синини по нейните, а болката беше толкова силна, че напълни със сълзи очите й. Фюри гневно изръмжа на някой зад гърба си, който се опитваше да отклони вниманието му от Ели. Въпреки че стаята бе пълна с мъже, тя знаеше, че ще умре пред очите им, когато погледът му се върнеше обратно към нея.

— Остави я, Фюри! — извиси се мъжки глас над заплашителното ръмжене. — Моля те!

— Тя е една от тях! — озъби се с ярост 416. — Работи като техник в лабораторията за изследване. Отдръпнете се назад. Имам право на отмъщение.

Специфичен шум проряза залата и очите на Ели се отвориха широко. Тя разпозна звука от зареждане на пушка. Преглътна буцата, която се образува в гърлото й от страх, че може да го застрелят, за да я спасят.

Дявол да го вземе. Нямаше да позволи това да се случи. Този ужас разсея загрижеността за собствения й живот. Беше го спасила веднъж, сега щеше да го стори отново.