Фюри

Глава 7

— Коте, коте, котенце — мъркаше мъжки глас, все едно подвикваше на животно.

Мъжът започна да отваря шкафовете от срещуположната страна на кухнята. Ели цялата трепереше, ръката й стискаше дръжката на ножа толкова силно, че се бе забила в дланта й. Затвори очи и се заслуша как нападателят тряска вратичките на шкафовете. Стисна устни да потисне стона на страх, застинал в гърлото й. Може би няма да се сети да претърсва по-долните шкафове, помисли си тя трескаво.

Късметът я изостави, когато мъжът отвори съседната до нея вратичка, посегна вътре и сграбчи лявото й рамо, след което брутално я измъкна навън.

— Пипнах те, малка кучко.

— Не съм това, за което ме вземате — отвърна му тя с треперещ глас. — Човек съм, също като теб.

Изправи я болезнено на крака и погледна надолу към нея. Нападателят й изглеждаше в средата на двадесетте, висок метър и осемдесет, с набита фигура. Татуировка се показваше от деколтето на тениската му.

— Не ми пука какво си, кучко. Мъртва си. Това е моята страна, а вие, проклети животни, трябва да умрете. — Посегна към колана на дънките си и извади пистолет.

Ели видя оръжието и осъзна, че просто ще я застреля. Обхвана я истински ужас, вдигна ръка и заби ножа в гърдите му. Видя как зелените му очи се разшириха невярващо, когато острието мина през тениската и разкъса кожата му. Той отстъпи назад и я повлече със себе си. Ели пусна ножа, забит дълбоко в гърдите му. Кръв бликна от раната и я изпръска. Нападателят й вдигна пистолета, опитвайки се още веднъж да се прицели в нея. Ели сграбчи китката му с две ръце, докато се бореше да не я застреля.

Натискът на хватката му се усили, причинявайки й болка. Но изведнъж коленете му се огънаха и той падна. Изпъшка тихо, от устата му потече кръв. Ели простена отчаяно. Болка, ужас и ярост се четяха в очите му. Пусна ръката й, пистолетът му падна, миг преди мъжът да се строполи на пода.

Ели безмълвно се втренчи в тялото му. Беше паднал по гръб, с колене подвити под него, широко отворени очи и кръв, стичаща се по белия под. Нападателят успя да си поеме още няколко накъсани глътки въздух. Ръцете му трепнаха, след което се извиха, преди да премигне и затвори очи за последно. Дръжката на ножа стърчеше от гърдите му, близо до сърцето, точно където я бе забила. Преглътна горчивината, надигнала се в гърлото й. Стресна се, когато чу да се разбива стъкло наблизо. Звукът идваше от другата стая и отвлече вниманието й от мъртвия мъж.