Казвам се Анастасия Димова. И си помислих, че ще е добре да започна да разказвам малко по малко за живота си. Аз съм на 16 години и живея в град Лос Анжелис. Имам много добри приятели ,които винаги са до мен казват се - Катерина,Вероника,Джош и Бен ,но цялото му име е Бенжамин. Има едно момче на име Максимилян на кратко му викаме Макс. А за родителите на всички мога да кажа, че са приятели от малки запознали са се в гимназията. Аз и моите приятели учим в местната гимназия. Ние, както и другите гимназии имаме волейболен отбор. Не си помислихте, че всичко свърши нали? Не свършва, а чак сега започва! На сутринта станах и започнах да се оправям за училище, защото днес бе 15 септември. Станах към 7.30 влязох да се изкъпя. Излязох от банята седях пред гардероба си 10 минути за да си избера дрехи за днес, избрах си една семпла черна пола и бяло худи и кецове седнах пред тоалетката и започнах да си оправям грима и косата прибрах си косата на едно небрежно кокче и си сложих фондьотен, молив за oчи и малко спирала погледнах СИ телефона видях ,че е станало 8.10 и се паникьосах взех си якето и раницата и тръгнах към училище. Трябваше да сме там в 8.20, но аз закъснях, като влязох в класната стая госпожата ми се караше, но аз не я отразявах, защото гледах към Макс. Седнах си на мястото, което беше до Макс надявах се да не е забелязал преди малко като го гледах, но уви видял ме е, а неговата групичка започна да ми се подиграват и дразнят, но той бе различен, нито ми се смееше, нито ми се подиграваше. С Макс ме приятели от малки, но от както се запозна със новата си компания той забрави за мен. Не излизаме както преди спря да общува с мен. Започна да се държи странно избягваме, но също така и се държи любезно. В края на часа госпожата ни извика с Макс и каза че двамата ще правим презентация. Пробвах се да я разyбедя, но не успях. Казах на Макс да дойде в нас, петък след часовете. Той се съгласи.
